Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Съжалявам, госпожо Танака. Просто се опитвам да си съставя колкото може по-пълна картина. Оценявам искреността ви. Още един последен въпрос. Ако Беки е абортирала в клиника и е имала нужда някой да я закара вкъщи, защото се е съмнявала, че може да шофира в това състояние, кого смятате, че е щяла да повика?

Последва дълго мълчание, преди Грейс Танака да отговори.

— Не знам. Ще ми се да беше повикала мен. Ще ми се да вярвам, че съм й била такава приятелка. Обаче явно е бил някой друг.

— Тара Уд ли?

— Трябва да питате нея. Лека нощ, детектив Бош.

Тя затвори и Бош взе годишника, за да погледне снимката й. Дребната азиатка от фотографията, направена толкова отдавна, сякаш нямаше нищо общо със сърдития глас от телефона.

Хари написа бележка на Райдър с имейл адреса и инструкции да сканира и изпрати снимката на Маки. Освен това накратко я предупреди за съпротивата на Танака по въпроса за сексуалната й ориентация. После остави листа на бюрото й, за да го види на сутринта.

Предстоеше му още един разговор, с Даниъл Кочоф, който според АвтоТрек живееше на Мауи. Там беше три часа по-рано.

Набра номера и му отговори жена, която се представи като съпруга на Даниъл Кочоф. Каза му, че мъжът й бил на работа в хотел „Фор Сизънс“, където бил организатор. Бош се обади на номера, който му даде жената, и го свързаха с Даниъл Кочоф. Даниъл каза, че можел да говори само няколко минути, и включи Бош на изчакване в продължение на пет от тях, докато отиде на по-спокойно място. Когато най-после се обади, разговорът започна безрезултатно. Също като Грейс Танака, той не бил чувал за Роланд Маки. Освен това, изглежда, приемаше обаждането като досадно или смущаващо. Даниъл обясни, че бил женен, имал три деца и вече рядко си мислел за Беки Верлорън. Напомни на Бош, че с родителите си е напуснал континента година преди смъртта й.

— Но ми казаха, че след като сте се преселили на Хаваите, сте продължили често да се чувате по телефона — отбеляза Хари.

— Не знам кой ви го е казал. Хм, да, чувахме се. Особено отначало. Аз й се обаждах, щото тя каза, че родителите й твърдели, че било много скъпо да ми звъни. Според мен това беше номер, те просто искаха да ме разкарат. Затова трябваше да се обаждам аз, обаче нали разбирате, какъв смисъл имаше? Аз бях на Хавай, тя беше в Лос Анджелис. Всичко беше приключило. И съвсем скоро си намерих гадже тук — всъщност тя вече ми е жена — и престанах да звъня на Бек. После научих за случилото се и детективът ми се обади.

— Знаехте ли за смъртта й, преди той да ви потърси?

— Да, знаех. Госпожа Верлорън се обади на баща ми и той ми каза. Освен това ми се обадиха някои стари приятели. Беше странно момичето, което познавах, да изчезне просто ей така.

— Да.

Бош се замисли какво още да го пита. Във версията на Кочоф имаше някои дребни противоречия с казаното от Мюриъл Верлорън. Знаеше, че по някое време ще се наложи да ги изясни. Освен това продължаваше да го смущава алибито на Даниъл.

— Вижте, вече трябва да затварям — каза Кочоф. — На работа съм. Има ли още нещо?

— Само още няколко въпроса. Помните ли колко време преди смъртта на Ребека престанахте да й се обаждате?

— Хм, не знам. Някъде към края на първото лято. Нещо такова. Мина доста време, почти година.

Бош реши да се опита да обърка Кочоф, за да види какво ще излезе. Предпочиташе да прави такива неща лично, обаче нямаше нито време, нито пари за командировка на Хаваите.

— Значи по време на смъртта й връзката ви вече е била окончателно приключила, така ли?

— Да, окончателно.

Хари си помисли, че няма много голяма вероятност да получи сведения за телефонните разговори от онова време.

— Когато още й се обаждахте, винаги ли звъняхте в точно определено време? Нали разбирате, нещо като уговорка?

— Горе-долу. Заради разликата във времето не можех да звъня много късно. Обикновено се обаждах веднага след вечеря, преди тя да си легне. Но както казах, това не продължи много.

— Добре. Сега трябва да ви питам нещо лично. Правихте ли секс с Ребека Верлорън?

Последва мълчание.

— Какво общо има това?

— Не мога да ви го обясня, Дан. Но това е част от следствието и може да има връзка със случая. Бихте ли ми отговорили?

— Не.

Бош зачака, но Кочоф не каза нищо друго.

— Това ли е отговорът ви? — накрая попита Хари. — Никога ли не сте правили секс с нея?

— Никога. Тя каза, че не била готова, и аз не настоявах. Вижте, трябва да затварям.

— Добре, Дан, само още минутка. Сигурен съм, че искате да заловим човека, който го е извършил, нали?