Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Тя взе номера на Маки, набра го, докато партньорът й слушаше по другия телефон, и с безразличен бюрократичен глас започна да обяснява на Маки, който навярно търсеше повредено камаро модел седемдесет и втора, че се обажда от мобилния му оператор „АТ & Т“ и има невероятна оферта за икономичен тарифен план.

— Дрън-дрън — прекъсна я той по средата на речта й.

— Моля?

— Казах дрън-дрън — повтори Маки. — Това е някакъв номер, за да ме накарате да се прехвърля.

— Не ви разбирам, господине. Вписан сте като клиент на „АТ & Т“. Не е ли така?

— Не е така, мама му стара. Аз съм в „Спринт“. Те ми харесват и не искам никакви икономични тарифни планове. Майната ви. Добре ли ме чувате?

Той затвори и Райдър се разсмя.

— Имаме си работа с един много ядосан тип.

— Е, нали току-що е прекосил целия Чатсуърт за нищо — отвърна Бош. — И аз щях да съм ядосан.

— Той е в „Спринт“. Готова съм да се заема със заповедите. Но може би трябва да му се обадиш, за да не заподозре нещо, когато колегата му в сервиза му предаде, че си искал номера му.

Бош кимна и набра номера на Маки. Добре, че се включи гласовата поща — Маки сигурно сърдито обясняваше на служителя в сервиза, че не може да намери колата, която трябва да извлече. Хари остави съобщение, че съжалява, но успял да запали и се опитвал да се прибере вкъщи.

Обсъдиха плановете си и решиха вечерта и на другия ден да работят изключително по заповедите и после да се погрижат да получат одобрение на различните равнища. Киз каза, че искала Бош да е с нея, когато ги занесе за окончателно одобрение. Присъствието и на двамата членове на екипа в офиса на съдията щяло да спомогне за успешния край. Дотогава Хари щеше да продължава да действа на терен, да издирва останалите имена от списъка им с хора, които трябва да бъдат разпитани, и да раздвижи нещата със статията във вестника. Проблемът щеше да е разчетът на времето. Не биваше да публикуват материала, докато не уредят подслушването на телефоните. Регулирането на всички елементи щеше да изисква изключително маневриране.

— Прибирам се вкъщи, Хари — накрая въздъхна Райдър. — Мога да започна да работя на лаптопа си.

— Приятна вечер.

— А ти какво ще правиш?

— Искам да свърша някои неща. Може би ще се разходя до Квартала на играчките.

— Сам ли?

— Те са обикновени бездомници.

— Да бе, и осемдесет процента от тях са бездомни, защото им е изгоряла жицата. Внимавай. Защо не се обадиш в Централния участък да видиш дали не могат да ти пратят кола? Може да ти отделят една подводница.

„Подводница“ наричаха кола с един полицай, действащ като момче за всичко на дежурния в управлението. Ала Бош смяташе, че няма нужда от придружител. Отговори на Райдър, че ще се оправи, само я помоли да му покаже как се използва системата АвтоТрек.

— Първо трябва да имаш компютър, Хари. Аз я отварям направо през лаптопа си.

Той заобиколи откъм нейната страна. Киз влезе в уебсайта на АвтоТрек, въведе паролата и стигна до бланка за поименно търсене.

— С какво искаш да започнеш?

— Да речем, с Робърт Верлорън.

Партньорката му набра името и установи параметрите на търсене.

— Колко бързо работи тая система? — поинтересува се Бош.

— Доста бързо.

След няколко минути бяха проследили поредица адреси на бащата на Ребека Верлорън. Само че дирята свършваше с къщата в Чатсуърт. През последните десет години Робърт Верлорън не бе актуализирал шофьорската си книжка, не беше купувал имоти, не се бе регистрирал за гласоподавател, нямаше кредитни карти, нито сметки в комунални услуги. Просто беше изчезнал — поне от електронната система.

— Сигурно продължава да е на улицата — заключи Райдър.

— Ако още е жив.

Тя въведе имената на Тара Уд и Даниъл Кочоф и получи множество съответствия, но като използва приблизителната им възраст и се съсредоточи върху Хаваите и Калифорния, успя да ограничи търсенето до две групи адреси, които според двамата с Бош принадлежаха на интересуващите ги хора. Уд може да не бе отишла на годишнината от завършване на училище, но не и защото се бе преместила много далеч. Беше се прехвърлила зад хълмовете в Санта Моника. Изглеждаше също, че Даниъл Кочоф отдавна се е върнал от Хаваите, няколко години е живял във Венис и после пак е заминал за Мауи, където се намираше настоящият му адрес.

Накрая Бош даде на Райдър да провери още едно име в системата — Сам Уайс, жертвата на обир, с чийто пистолет бяха убили Ребека Верлорън. Въпреки че имаше стотици хора с това име, лесно откриха нужния им Сам Уайс. Той никога не беше напускал къщата, в която бе извършен обирът. Даже имаше същия телефонен номер. Явно беше човек с навици.