Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Успех.

— Да, ще имам нужда. И аз си тръгвам. До утре, Хари.

— До утре.

Но Прат не си отиде. Бош вдигна поглед от пишещата машина. Помисли си, че нещо не е наред. Може би пишещата машина.

— Намерих я на едно бюро от другата страна — поясни Хари. — Не изглеждаше някой да я използва.

— Никой не я използва. Повечето хора вече пишат на компютър. Ти определено си от старата школа, Хари.

— Сигурно. Киз обикновено пише докладите, обаче имам да убия известно време.

— Извънредна работа, а?

— Ще ходя до Пета улица.

— Какво ще правиш там?

— Ще потърся бащата на нашата жертва.

Прат се навъси и поклати глава.

— Поредният. Някои хора просто не издържат.

Бош кимна.

— Последиците.

— Да, последиците — съгласи се Прат.

Хари си помисли дали да не му предложи да излязат заедно, да си поговорят и да се поопознаят, ала мобилният му телефон иззвъня. Той го откачи от колана си и видя на дисплея името на Сам Уайс.

— Трябва да се обадя.

— Добре, Хари. Внимавай, като отидеш там.

— Благодаря, шефе. Той отвори телефона.

— Детектив Бош.

— Детектив?

Бош си спомни, че не е оставил информация в съобщението си до Уайс.

— Господин Уайс, казвам се Хари Бош. Детектив съм от ЛАПУ. Бих искал да ви задам няколко въпроса във връзка със следствието, което провеждам.

— На ваше разположение съм, детектив. За моето оръжие ли се отнася?

Въпросът смути Бош.

— Защо смятате така?

— Ами, защото знам, че е използвано в убийство, чийто извършител така и не е разкрит. И не се сещам за нищо друго, за което могат да ме разпитват от ЛАПУ.

— Да, господин Уайс, отнася се за оръжието. Може ли да поговорим за това?

— Ако се опитвате да откриете кой е убил онова момиче, можете да ме питате каквото пожелаете.

— Благодаря. Първо искам да ми разкажете как и кога сте узнали или са ви съобщили, че откраднатото от вас оръжие е използвано в убийство.

— Пишеше го във вестниците, за убийството, и веднага събрах две и две. Обадих се на детектива, който се занимаваше с обира, попитах го и получих отговора, който се бях надявал да не получа.

— Защо, господин Уайс?

— Защото трябваше да продължа да живея както преди.

— Но вие не сте извършили нищо нередно.

— Знам, обаче човек не се чувства по-добре от това. Купих пистолета, защото имах проблеми с шайка хулигани. Имах нужда от защита. После с това оръжие убиха момичето. Не мислете, че не съм си представял алтернативна история. Искам да кажа, ами ако не бях толкова упорит? Ако просто се бях преместил да живея другаде, вместо да купя оня проклет колт? Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да.

— Какво друго мога да ви кажа, детектив?

— Имам само няколко въпроса. Като ви се обадих, просто стрелях наслуки. Мислех си, че може би ще е по-лесно, отколкото да се опитам да се ровя в полицейска бумащина отпреди седемнайсет години. Имам оригиналния доклад за обира и посоченото име на следователя е Джон Маклелан. Помните ли го?

— Естествено, че го помня.

— Той откри ли извършителя?

— Не, доколкото знам. Отначало смяташе, че може да е свързано с хулиганите, които ме бяха заплашвали.

— А какво се оказа?

— После ми обясни, че не били те. Обаче не ме убеди. Крадците бяха обърнали апартамента ми нагоре с краката. Като че ли всъщност не бяха търсили да откраднат нещо. Просто бяха съсипали всичко наред.

— Защо казвате „крадците“? Полицията смяташе ли, че са повече от един?

— Джон предполагаше, че са поне двама-трима. Беше ме нямало само около час — отидох до магазина. Сам човек не може да е направил толкова много поразии за толкова малко време.

— В доклада е посочено, че липсвали пистолетът, колекция от монети и пари. После установихте ли още липси?

— Не, нямаше повече. И това стигаше. Поне ми върнаха монетите, те бяха най-ценното. Баща ми ги беше събирал от дете.

— Как ви ги върнаха?

— Джон Маклелан ми ги донесе след две седмици.

— Каза ли къде ги е открил?

— В заложна къща в Западен Холивуд. И после, естествено, разбрахме какво се е случило с пистолета. Обаче него не ми го върнаха. И без това нямаше да го взема.

— Разбирам. Детектив Маклелан каза ли ви кой смята, че е обрал дома ви? Имаше ли някакви теории?

— Според него просто били други хулигани. Не Чатсуъртските осмици.

Споменаването на Чатсуъртските осмици говореше нещо на Бош, ала той не се сещаше точно какво.

— Господин Уайс, представете си, че не знам нищо. Кои са Чатсуъртските осмици?