Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Прат погледна сметката, раздели я на девет и каза на всички да дадат по десетачка. Това означаваше, че Бош трябва да се включи в плащането, без да е изпил дори чаша кафе, но той не възрази. Такава бе цената на закъсняването. Пък и нали той беше човекът, забъркал всички в това.

Бош се обърна към Райдър и я попита:

— Сама ли дойде, или някой те докара?

— Ейбъл ме докара.

— Искаш ли да се приберем заедно?

— Естествено.

Докато чакаха момчето да докара колата, тя му демонстрира обидата си — с мълчание зяпаше големия пластмасов надпис на ресторанта. Под мишница стискаше папката с телефонните разпечатки.

Накрая колата дойде и се качиха. Преди да потегли, Бош се обърна и я погледна.

— Добре, кажи го.

— Какво да кажа?

— Каквото искаш, стига да ти олекне.

— Трябваше да ми се обадиш, Хари, нищо повече.

— Виж, Киз, вчера ти се обадих и ти ме сряза. Просто не исках да се повтори.

— Вчера беше друго и ти го знаеш. Обади ми се, защото се беше развълнувал от нещо. Днес си вървял по следи. Трябваше да съм с теб. А научих чак когато дойде тук и разказа на всички. Направи ме за срам. Много ти благодаря.

Бош разкаяно кимна.

— Виж, за това си права. Извинявай. Трябваше да ти се обадя, преди да дойда тук. Просто забравих. Знаех, че закъснявам, затова бях стиснал волана с две ръце и просто се опитвах да дойда колкото се може по-скоро.

Киз не отговори и накрая той попита:

— Може ли вече да продължим да работим по случая?

Тя сви рамене и Хари включи на първа. На път за Паркър Сентър се опита дай изложи всички подробности, които не беше споменал по време на съвещанието. Разказа й за посещението на Маклелан в дома му и как това го довело до откриването на отпечатъците под леглото.

След двайсет минути бяха в своята ниша в стая 503 й Бош най-после си взе чаша кафе. Седнаха един срещу друг и заразглеждаха телефонните разпечатки.

Хари се съсредоточи върху сведенията за разговорите, проведени от сервиза. Списъкът се състоеше най-малко от двеста точки: входящи и изходящи обаждания от двата телефонни поста, обхващащи времето от шест сутринта, когато бе започнало подслушването, до четири следобед, когато Маки беше дошъл на работа и Ренър и Роблето бяха застъпили в аудиоцентъра.

Нищо не му се стори познато. Много обаждания бяха до или от фирми с автомобилна връзка, очевидна в името. Много други идваха от диспечерския център на Американската автомобилна асоциация и най-вероятно бяха повиквания за влекача.

Имаше и няколко обаждания от частни телефони. Хари внимателно проучи имената, ала нищо не му направи впечатление. Не фигурираше никой от вече установените играчи в случая.

В списъка имаше четири обаждания, които бяха приписани на Виза, всички от един и същи номер. Бош вдигна телефона и го набра. Така и не се чу иззвъняване — разнесе се пронизителното пищене на компютърна връзка. Звукът бе толкова остър, че го чу даже Райдър.

— Какво е това?

Хари затвори.

— Опитвам се да проверя оная бележка, която видях на бюрото в сервиза, за кредитната карта на Маки. Ти каза, че не е логично, спомняш ли си?

— Бях забравила. Това ли е бил номерът?

— Не знам. Има четири обаждания от Виза, но… Чакай малко.

Забеляза, че обажданията всъщност са изходящи.

— Няма значение, всички са изходящи. Това трябва да е номерът, набиран от автомата, когато плащаш с кредитна Карта. Не е онова обаждане. Няма входящи обаждания от виза.

Отново вдигна слушалката и набра мобилния номер на [???]

— В сервиза ли сте вече?

Тя се засмя.

— Току-що излязохме от Холивуд. Ще стигнем там след половин час.

— Питай ги за телефонно съобщение, което вчера някой е оставил на Маки. Нещо в смисъл, че от Виза се обадили да съобщят за одобряване на молбата му за кредитна сметка. Попитай ги какво си спомнят от обаждането и по-важно, в колко часа е било това. Опитай се да вземеш точния час, ако може. Питай ги веднага и ми се обади.

— Слушам. Искаш ли да ти вземем и дрехите от химическо чистене?

Бош разбра, че я е обидил.

— Извинявай, просто тук работим под дулото на пистолета.

— Нима не е така с всички ни? Добре, ще ти се обадя веднага.

Норд изключи. Хари затвори и погледна Райдър. Тя се взираше в снимката на Ребека Верлорън с целия й клас в училищния годишник.

— Какво си мислиш? — без да вдига очи, попита Киз.

— Това нещо с Виза ме смущава.

— Знам. И какво си мислиш?

— Ами, да речем, че ти си убиецът и си получила пистолета, с който си го извършила, от Маки.