Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Навътре и навън — повтори Хари.

Продължи да анализира идеята си. Знаеше, че от къщата не са взети важни отпечатъци. Но бяха проверени само очевидните повърхности. Това не означаваше непременно, че убиецът е носил ръкавици. Означаваше само, че е проявил достатъчна предвидливост, за да не докосва очевидните места с голи ръце, или че е размазвал отпечатъците при необходимост. Даже при влизането си в къщата да беше носил ръкавици, не можеше ли да ги е свалил, докато е чакал, навярно часове, под леглото?

Струваше си да се провери. Отиде в кухнята, обади се в лабораторията и помоли да го свържат с Радж Пател.

— Какво правиш, Радж?

— Типологизирам веществените доказателства, които събрахме снощи на магистралата.

— Трябва ми най-добрият специалист по пръстови отпечатъци. Искам да се срещнем в Чатсуърт.

— Сега ли?

— Веднага, Радж. По-късно може да остана без работа. Трябва да го направим веднага.

— Какво ще правим?

— Искам да вдигнем едно легло и да проверим под него. Важно е, Радж. Ако открием нещо, то ще ни отведе при убиеца.

Оттатък последва кратко мълчание.

— Аз съм най-добрият специалист по пръстови отпечатъци, Хари — накрая отвърна Пател. — Дай ми адреса.

— Мерси, Радж.

Продиктува му адреса и затвори. Забарабани с пръсти по плота. Питаше се дали да се обади на Киз Райдър. На тръгване от Паркър Сентър партньорката му бе адски потисната. Единственото й желание било да се прибере вкъщи и да поспи, така му каза. Трябваше ли пак да я събуди? Знаеше, че не това всъщност е въпросът. Знаеше, че въпросът е дали трябва да изчака и да види дали под леглото има нещо, преди да разбуди надеждите й.

Реши да го отложи, докато може дай съобщи нещо по-солидно. Вместо това вдигна слушалката, събуди Мюриъл Верлорън и я предупреди за предстоящото си посещение.

Бош закъсня за съвещанието в „Пасифик“ заради трафика, който идваше от Долината. Всички седяха в изолирания сектор в дъното на ресторанта. Пред повечето вече имаше чинии с храна.

Възбудата явно му личеше, защото Прат прекъсна доклада на Тим Гарсия, погледна Бош и каза:

— Или си извадил късмет, или просто не ти пука за тинята, в която сме затънали.

— Извадих късмет — успокои го Хари и зае единствения свободен стол. — Обаче не е това, което имаш предвид. Радж Пател преди малко свали отпечатък от длан и два пръста от Дъска под леглото на Ребека Верлорън.

— Хубаво — сухо отвърна Прат. — И какво означава това?

— Означава, че щом Радж го пусне през база данните, Може да получим името на убиеца.

— Как така? — попита Райдър.

Бош изобщо не й се бе обадил. И вече усещаше враждебните й вибрации.

— Не исках да те будя — каза й. После се обърна към другите. — Преглеждах стария доклад за пръстовите отпечатъци в следственото дело. И разбрах, че са отишли за отпечатъци в деня след откриването на трупа. После изобщо не се върнали, след като станало ясно, че похитителят е влязъл в къщата по-рано през деня, когато гаражът е бил отворен, и се е скрил някъде, докато всички заспят.

— А защо леглото? — попита Прат.

— На снимките от местопрестъплението се виждаше, че наборът от едната страна на леглото е подгънат навътре. Все едно, че някой се е вмъкнал отдолу. Не са го забелязали, защото не са го търсили.

— Браво, Хари — похвали го Прат. — Ако Радж попадне на нещо, веднага ще се задействаме. Добре, да се върнем към докладите. Партньорката ти ще те осведоми за пропуснатото.

Прат се обърна към Робинсън и Норд в отсрещния край на дългата маса.

— Какво научихте за повикването на влекача?

— Почти нищо съществено — отвърна Норд. — Защото е било направено след като сме превключили подслушването на телефонния пост на Бъркхарт. Затова нямаме аудиозапис. Обаче имаме разпечатките и според тях повикването е дошло от уличен автомат пред „Севън-Илевън“ на Тампа край входа за магистралата. Сигурно се е обадил и после е отишъл да чака на входа.

— Отпечатъци по телефона? — попита Прат.

— Помолихме Радж да хвърли един поглед, след като приключи с местопрестъплението — отговори Робинсън. — Телефонът е бил избърсан.

— Логично. Нещо друго?

— Само, че се е обадил мъж. Началникът се обърна към Бош.

— Имаш ли да прибавиш нещо към това, което вече ви разказа партньорката ти?

— Сигурно почти същото. Бъркхарт явно е чист за снощното убийство, а също за Верлорън. И двете нощи е бил под наблюдение на ЛАПУ.

Райдър го изгледа сърдито — той разполагаше с още информация, която ней бе известна. Хари засрамено сведе очи.