Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— В Осмиците имаше осем главни участници. Оневиних всичките. И не мислете, че съм искал да ги оневиня. Наредиха ми да проверя дали някой от ония пикльовци може да е замесен. И аз проверих, обаче всички се оказаха чисти — поне за убийството.

— Разкажете ми за Уилям Бъркхарт и Роланд Маки.

Маклелан седна на стола до телевизора и остави чашата с вода — още не бе отпил — на масичката. Бош изключи Майлс Дейвис по средата на „Фреди Авантата“ и застана с ръце в джобовете до плъзгащите се врати.

— Ами, на първо място, Бъркхарт беше лесен. Оная нощ го бяхме наблюдавали.

— Обяснете.

— Няколко дни преди това беше излязъл от „Уейсайд“. Бяха ни предупредили, че докато е бил там, е бил посветен в расистката религия, затова се реши, че е разумно да го държим под око и да видим дали ще се опита пак да започне.

— Кой даде нареждането?

Маклелан го гледаше и мълчеше.

— Ървинг естествено — сам си отговори Бош. — Изпълнявал е сделката. Та значи сте следили Бъркхарт. И кого още?

— Бъркхарт излезе от затвора и се свърза с двама от старата група. Уидърс и Симънс. Изглеждаше, че замислят нещо, само че през въпросната нощ бяха в една билярдна на Тампа и се напиха до смърт. Алибито им беше желязно. Двама цивилни през цялото време ги бяха наблюдавали. Това Дойдох да ви кажа. Алибитата на всичките са железни, детектив.

— Добре, разкажете ми за Маки. Него не го следяхте, нали?

— Не, него не.

— Тогава защо алибито му да е желязно?

— За Маки си спомням, че вечерта, през която бяха отвлекли момичето, той имал уроци в чатсуъртската гимназия. Ходеше на вечерно училище, за да вземе диплома. Съдията го беше определил като елемент от условната му присъда. Та вечерта, когато момичето е било отвлечено, той беше имал уроци. Проверих.

Бош поклати глава. Маклелан се опитваше да го метне.

— Искате да кажете, че Маки е ходил на училище през нощта, така ли? Или вие ме лъжете, или сте повярвали на лъжите на Маки и неговия учител. Кой е бил той?

— Не, не, уроците били вечерта. Не си спомням името на учителя, обаче свършили най-късно към единайсет и после си тръгнали. Маки се прибрал вкъщи.

Бош се смая.

— Това не е алиби, лейтенант! Часът на смъртта на момичето е два през нощта. Не го ли знаете?

— Естествено, че го знам. Но часът на смъртта не е единственото нещо в алибито. Дадоха ми справките на следователите. В къщата нямало следи от влизане с взлом. И след като се прибрал в десет часа вечерта, бащата обиколил и проверил всички врати и ключалки. Това означава, че убиецът вече трябва да е бил в къщата. Криел се е и е чакал всички да заспят.

Бош седна на дивана и се наведе напред, опря лакти върху коленете си. Изведнъж разбра, че Маклелан е прав и че вече всичко е различно. И той бе видял същия доклад като Маклелан, ала не беше проумял значението му. Убиецът трябваше да е проникнал в къщата преди Ребека Верлорън да се прибере.

Това променяше много, знаеше го. Променяше виждането му не само за първото следствие, но и за неговото.

Маклелан продължи, сякаш без да забелязва вътрешната борба на Бош.

— Така че Маки не можеше да е влязъл в къщата, защото беше имал уроци. Проверих го. Проверих всички ония нещастници. Докладвах устно на началника си и той предаде информацията на двамата следователи. И с това се приключи, докато не се появи това нещо с ДНК пробата.

Хари кимаше, ала си мислеше за други неща.

— Щом Маки е бил чист, как ще обясните факта, че неговата ДНК е по оръжието на убийството?

Маклелан се втрещи. После поклати глава.

— Не знам какво да кажа. Не мога да го обясня. Аз го оневиних за убийството, но той трябва да е…

Лейтенантът не довърши. На Бош му се стори, че наистина изглежда ужасен от мисълта, че може да е помогнал на убиеца или поне човека, осигурил оръжието на убийството, да се измъкне. Сякаш внезапно беше проумял, че Ървинг го е манипулирал. Изглеждаше съкрушен.

— Ървинг още ли има намерение да разкаже всичко това на медиите и Вътрешния отдел? — тихо попита Бош.

Маклелан бавно поклати глава.

— Не. Каза ми да ви предам следното. Договорът е договор само ако го спазват и двете страни. Това е.

— Един последен въпрос. Кашонът с веществените доказателства от делото Верлорън е изчезнал. Известно ли ви е нещо за това?

Маклелан го зяпна. Бош видя, че жестоко го е обидил.

— Трябваше да попитам.

— Знам само, че от склада изчезват разни неща. — Лейтенантът стисна зъби. — Всеки може да го е изнесъл през тия седемнайсет години. Но не съм аз.