Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Е, идеално — заключи Прат. — Сега да анализираме положението.

— Ами, по принцип нашият опит с вестника даде обратен ефект — обади се Райдър. — Може би успяхме в това, че Маки реши да се разприказва за Верлорън, обаче така и не получи възможност. Още някой е прочел статията.

— И тоя някой е истинският убиец — заяви Прат.

— Точно така. Човекът, на когото Маки е помогнал или на когото е дал оръжието преди седемнайсет години. Тоя човек също е видял статията и е разбрал, че по пистолета не е неговата кръв, което означавало, че кръвта трябва да е била на Маки. Знаел е, че Маки е връзката с него, следователно е трябвало да го очисти.

— И как го е организирал? — попита началникът.

— Бил е достатъчно умен, за да разбере, че статията е трик и че наблюдаваме Маки, или просто е решил, че това е най-добрият начин да се добере до Маки. Да го примами. Както казах, той е умен. Избрал е време и място, гарантиращи уязвимостта на Маки. Входната рампа е над магистралата. Даже когато фаровете на влекача са включени, никой няма да вижда нищо.

— Мястото също е било подходящо в случай, че Маки има опашка — прибави Норд. — Убиецът е знаел, че проследяващата кола просто е щяла да подмине и тогава Маки ще остане сам.

— Не го ли надценяваме много тоя тип? — вдигна вежди Прат. — Откъде ще знае, че наблюдаваме Маки? Само от статията във вестника ли? Я стига.

Не отговори нито Бош, нито Райдър. Но всички мълчаливо анализираха неизреченото предположение, че убиецът има връзки с управлението или по-конкретно със следствието.

— Добре, а сега? — продължи Прат. — Мисля, че можем да запазим информацията за всичко това в тайна още най-много едно денонощие. После ще се появи във вестниците и ще стигне на шестия етаж и ако дотогава не се справим, ще стане напечено. Как ще процедираме?

— Ще вземем разпечатките — отговори Бош от името на двамата с Райдър. — И ще започнем оттам.

Мислеше си за бележката, оставена за Маки, която предишния ден беше видял на бюрото в сервиза. Потвърждаване на молба за отваряне на кредитна сметка. Както бе отбелязала Райдър, Маки не обичаше да оставя такива следи. Просто изглеждаше странно и тъкмо по тази причина Бош искаше да го проучи.

— Всички разпечатки са тук — каза Робинсън. — Най-натоварен беше телефонният пост в сервиза. Всякакви служебни разговори.

— Добре. Хари, Киз, искате ли разпечатките? — попита Прат.

Райдър хвърли поглед към Бош, после се обърна към началника.

— Щом Хари иска така. Днес явно му е ден.

Сякаш по даден знак, мобилният телефон на Бош иззвъня и той погледна дисплея. Обаждаше се Радж Пател.

— Ей сега ще видим какъв е денят — подхвърли и отвори мобифона.

Пател започна с това, че имал една добра и една лоша новина.

— Добрата новина е, че все още пазим отпечатъците от къщата в архива. Отпечатъците, които взехме сутринта, не отговарят на нито един от тях. Открил си нещо ново, Хари. Може да е твоят убиец.

Това означаваше, че пръстовите отпечатъци на семейство Верлорън и хората, които бяха имали основателна причина за присъствие в къщата, все още се съхраняват в архива на лабораторията. Нито един от тях не съответстват на отпечатъците от пръсти и длан, свалени същата сутрин под леглото на Ребека Верлорън. Естествено новооткритите отпечатъци не можеха да се датират и можеше да са оставени още от човека, монтирал леглото. Ала изглеждаше малко вероятно — бяха свалени от долната страна на дъската. Онзи, който ги бе оставил, най-вероятно беше лежал отдолу.

— А лошата новина? — попита Бош.

— Току-що ги пуснах през калифорнийската система. Няма съвпадения.

— Ами ФБР?

— Това идва после, обаче няма да е толкова бързо. Трябва да ги обработят. Ще ги пратя с искане за приоритетност, но нали знаеш как е.

— Знам, Радж. Съобщи ми, когато узнаеш, и ти благодаря за усилията.

Бош затвори. Обзе го внезапно униние — и му пролича. Виждаше, че другите са се досетили какво се е случило.

— Няма съответствие в база данните на правосъдното министерство. Щял да провери в системата на бюрото, обаче това щяло да отнеме време.

— Мамка му! — изруга Ренър.

— Като става дума за Радж Пател, брат му е насрочил аутопсията за два часа — каза Прат. — Искам една група от нас да присъства. Кой ще я поеме?

Ренър неохотно вдигна ръка от името на двамата с Роблето. Лека задача, ако човек не се смущава от такива неща.

Прат разпусна съвещанието, след като възложи на Робинсън и Норд сервиза и разпитите на хората, които бяха работили с Маки. Марсия и Джексън щяха да подготвят следственото дело. Те продължаваха да са водещи следователи и щяха да координират действията от стая 503.