Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Бош изчака, докато Робинсън задаваше въпроса.

— Нямат такава клиентка — накрая отговори той. — Това обнадеждаващо ли е, Хари?

— Ще свърши работа.

След като затвори, Бош стана и заобиколи бюрата, за да погледне компютърния екран на Райдър. Предадем информацията на Робинсън и попита:

— Нещо за Аманда Собек?

— Да, ето. Живее в западната част на Долината. На Фаралоун Авеню в Чатсуърт. Обаче тук няма много. Няма кредитни карти, нито ипотека. Предполагам, че всичко е на името на мъжа й. Може да е домакиня. Проверявам адреса, за да видя дали ще открием съпруга.

Бош разтвори годишника и потърси снимката на класа на Ребека Верлорън. Запрелиства страниците, търсейки името Собек или Аманда.

— Ето го — съобщи Райдър. — Марк Собек. Всичко важно е на негово име, а изглежда много. Четири коли, две къщи, много кредитни карти.

— В класа й няма Собек — каза Хари. — Но има две момичета на име Аманда. Аманда Рейнълдс и Аманда Риърдън. Мислиш ли, че е една от тях?

Киз поклати глава.

— Не. Възрастта не подхожда. Тук пише, че Аманда Собек е на четирийсет и една, с осем години по-голяма от Ребека. Нещо не пасва. Не смяташ ли, че трябва просто дай се обадим?

Той рязко захлопна годишника и Райдър се сепна.

— Не — каза Бош. — Просто ще отидем.

— Къде? При нея ли?

— Да. Време е да се размърдаш и да почукаш на хорските врати.

Погледна я и видя, че ней е много смешно.

— Нямам предвид точно теб. Така е думата. Да вървим.

Тя се изправи.

— Ужасно си лекомислен за човек, който до довечера може да остане без работа.

— Няма друг начин, Киз. Мракът дебне. И настъпва каквото и да правиш.

Бош закрачи към изхода.

Адресът на Фаралоун Авеню, който бяха открили с АвтоТрек, се оказа имение в средиземноморски стил. Имаше отделен гараж с четири тъмни дървени врати и прозорци. Детективите трябваше да наблюдават всичко това през врата от ковано желязо — чакаха да им отговорят по домофона. Накрая от квадратната кутийка на стълба до отворения прозорец на Бош се разнесе глас:

— Да, кой е?

Беше жена. Навярно млада.

— Аманда Собек? — попита Бош.

— Не, аз съм нейната помощничка. Кои сте вие?

Хари пак погледна кутийката и видя обектив на камера. Наблюдаваха ги, освен че ги чуваха. Извади значката си и я протегна на трийсетина сантиметра пред обектива.

— Полиция. Трябва да разговаряме с Аманда или Марк Собек.

— За какво?

— По полицейска работа. Моля, отворете портала.

Зачакаха и Бош тъкмо се канеше повторно да натисне бутона, когато порталът бавно започна да се отваря. Потеглиха напред и паркираха в кръга пред високия портик.

— Струва си да убиеш някакъв шофьор на влекач, за да запазиш такава къщичка — тихо отбеляза Хари и угаси мотора.

Още преди да стигнат до вратата, на прага се появи двайсетинагодишна жена. Носеше пола и бяла блуза.

— А вие сте?… — попита Бош.

— Мелъди Лейн. Работя при госпожа Собек.

— Тя тук ли е? — включи се Райдър.

— Да, облича се и скоро ще слезе. Можете да почакате в дневната.

Въведоха ги във вестибюл, където имаше маса с няколко семейни снимки: съпруг, съпруга и две дъщери тийнейджърки. Последваха Мелъди в разкошна дневна с големи прозорци, гледащи към щатския парк „Санта Сузана“ и Оут.

Бош си погледна часовника. Наближаваше обед. Мелъди го забеляза.

— Тя не спеше. Почва работа рано и тъкмо взимаше душ. Би трябвало да слезе всеки…

Не успя да довърши. В стаята бързо влезе привлекателна жена с бял панталон и розова шифонена риза.

— Какво е станало? Нещо с децата ли?

— Вие ли сте Аманда Собек? — попита Бош.

— Разбира се, че съм аз. Какво е станало?

Хари посочи дивана с фотьойлите в средата на дневната.

— Може ли да седнем, госпожо Собек?

— Нали не е станало нещо лошо?!

Паниката й изглеждаше искрена. Бош започна да си мисли, че някъде са направили грешен завой.

— Нищо не е станало — отвърна той. — Не се отнася за дъщерите ви. С тях всичко е наред.

— Нещо с Марк ли?

— Не, госпожо Собек. Хайде да седнем.

Тя най-накрая се отпусна и бързо отиде при големия фотьойл отдясно на дивана. Бош заобиколи стъклената масичка и седна на дивана. Райдър зае един от останалите столове. Хари представи себе си и Райдър и отново си показа значката. Забеляза, че стъклото на масичката е безупречно чисто.

— Водим следствие, за което не мога да ви разкажа. Трябва да ви задам няколко въпроса за мобилния ви телефон.

— За мобилния ми телефон ли? Изплашихте ме до смърт заради мобилния ми телефон?!