Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Всъщност следствието е много сериозно, госпожо Собек. Тук ли е мобилният ви телефон?

— В чантата ми е. Искате ли да го видите?

— Не, не още. Можете ли да ми кажете кога сте го използвали вчера?

Тя поклати глава, като че ли й задаваха безумен въпрос.

— Не знам. Сутринта се обадих на Мелъди от фитнеса. Не си спомням кога още. Отидох в магазина и се обадих на дъщерите си, за да видя дали се прибират вкъщи веднага след училище. Не си спомням повече. Почти цял ден си бях вкъщи, освен фитнеса. Когато съм си вкъщи, не използвам мобифона. Говоря по обикновения телефон.

Проблемите на Бош се умножаваха. Някъде бяха допуснали грешен ход.

— Може ли някой друг да го е използвал? — попита Райдър.

— Дъщерите ми си имат мобифони. Мелъди също. Нищо не разбирам.

Хари извади телефонната разпечатка от джоба си и прочете гласно номера на телефона, от който се бяха обаждали в „Тампа Тоуинг“.

— Това вашият номер ли е?

— Не, на дъщеря ми. На Кейтлин.

Бош се наведе напред. Това променяше нещата още повече.

— На дъщеря ви ли? Къде е била вчера тя?

— Нали ви казах, на училище. И тогава не го е използвала, защото в училището е забранено.

— В кое училище учи? — попита Райдър.

— В „Хилсайд“. В Портър Ранч.

Бош се облегна назад и погледна партньорката си. Нещо току-що бе затворило кръга. Не беше сигурно какво точно, но бе важно.

Аманда Собек прочете израженията им.

— Какво има? Случило ли се е нещо в училището?

— Поне ние не знаем да се е случило, госпожо — отвърна Бош. — В кой курс е дъщеря ви?

— Втори.

— Има ли учителка на име Бейли Сейбъл? — напрегнато попита Райдър.

Собек кимна.

— Да. Преподава й по английски и й е класна.

— Възможно ли е вчера госпожа Сейбъл да е взела назаем мобифона на дъщеря ви? — продължи Райдър.

Жената сви рамене.

— Нямам представа. Сигурно разбирате колко странно се чувствам. Всички тия въпроси… Да не би от мобифона й да е била отправена заплаха или нещо подобно? Нещо, свързано с терористи?

— Не, госпожо — увери я Бош. — Но е сериозно. Ще се наложи веднага да отидем в училището и да разговаряме с дъщеря ви. Ще ви бъдем признателни, ако дойдете с нас и присъствате на разговора ни с нея.

— Трябва ли й адвокат?

— Предполагам, че не, госпожо. Бош се изправи.

— Да вървим.

— Може ли да дойде и Мелъди? Искам Мелъди да дойде с мен.

— Да, нека дойде. Така ще може да ви докара обратно, ако се наложи ние да отидем другаде.

На път за „Хилсайд“ всички в колата мълчаха. На Бош му се искаше да поговори с Райдър, за да обсъдят последното си откритие, ала не можеше да го направят пред Аманда Собек. Затова мълчаха. Госпожа Собек попита дали може да се обади на съпруга си и Хари отговори утвърдително. Ала тя не успя да се свърже с него и остави съобщение с почти истеричен глас — молеше го дай се обади колкото може по-скоро.

Стигнаха в гимназията по обед. Докато минаваха по централния коридор към канцеларията, чуха глъчката от ученическия стол.

Госпожа Аткинс седеше на рецепцията и видимо се смути, когато видя Аманда Собек в компанията на детективите. Бош поиска да се срещне с директора Стодард.

— Господин Стодард днес обядва извън кампуса — каза секретарката. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да, искаме да се срещнем с Кейтлин Собек. Госпожа Собек ще присъства на разговора ни.

— Веднага ли?

— Да, госпожо Аткинс, веднага. И ще ви бъда признателен, ако вие или друг служител я доведе. Може би ще е по-добре другите деца да не виждат, че я придружават полицаи.

— Аз ще я доведа — предложи Аманда.

— Не — побърза да я спре Бош. — Искаме да я видим едновременно с вас.

Това бе учтив начин дай каже, че не желае тя да разпита дъщеря си за мобилния телефон преди полицията.

— Просто ще ида в стола и ще я намеря — отвърна госпожа Аткинс. — Можете да използвате заседателната стая на директора за вашия… хм, разговор.

Излезе иззад рецепцията и тръгна към вратата, която водеше към централния коридор.

— Благодаря, госпожо Аткинс — извика след нея Бош.

Минаха почти пет минути, докато секретарката открие и доведе Кейтлин Собек. Докато чакаха, пристигна Мелъди Лейн и Хари каза на Аманда, че помощничката й ще трябва да остане навън по време на разговора. Бош, Райдър, Кейтлин и майка й влязоха в стаята до кабинета на директора. Вътре имаше кръгла маса с шест стола.

След като седнаха, Бош кимна на Райдър и тя поведе разговора. Хари бе решил, че е по-добре жена да разпита момичето, и партньорката му го беше разбрала, без да го обсъждат. Обясни на Кейтлин, че разследват телефонно обаждане, направено от нейния мобилен телефон в 13:40 предишния ден. Момичето веднага я прекъсна.