Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Хари кимна. И се изправи.

— Е, трябва да се връщам на работа.

Маклелан също стана. Изглежда, преглътна гнева си от последния въпрос на Бош: може би приемаше обяснението, Че е трябвало да му го зададе.

— Добре, детектив. Успех. Надявам се да пипнете оня тип. Искрено ви го пожелавам.

И му протегна ръка. Хари не знаеше историята на Маклелан. Не знаеше всички обстоятелства в живота на неговия отдел през 1988-а. Но изглеждаше, че лейтенантът напуска дома му с по-тежко бреме, отколкото бе носил на идване. Затова реши, че може да стисне ръката му.

След като Маклелан си тръгна, Бош седна и се замисли за идеята, че убиецът на Ребека Верлорън се е крил в къщата. Стана и отиде на масата в трапезарията, където лежеше разтвореното следствено дело. Прегледа докладите ц намери сведението за анализа на пръстовите отпечатъци.

Докладът беше дълъг няколко страници и съдържаше анализ на няколко отпечатъка, снети от повърхности в дома на Верлорън. Според главното заключение нямаше неидентифицирани отпечатъци и следователно имаше голяма вероятност заподозреният да е носил ръкавици или просто да не е докосвал нищо.

В заключението се казваше, че всички латентни пръстови отпечатъци, снети от къщата, били сравнени с образци от семейство Верлорън и хора, които имали основателна причина да се намират там и да докосват повърхностите.

Този път Бош прочете доклада различно и изцяло. Вече не го интересуваше анализът. Интересуваше го къде криминалистите са търсили отпечатъци.

Докладът носеше дата от деня след откриването на трупа на Ребека Верлорън. Подробно се описваше рутинното издирване на пръстови отпечатъци в къщата. Били проучени всички актуални повърхности. Всички брави и ключалки. Всички первази и каси. Всички места, които убиецът/похитителят логично можеше да е докоснал при извършване на престъплението. От первазите и резетата бяха снети няколко отпечатъка, принадлежащи на Ребека Верлорън, но от дръжките на вратите нямаше нито един годен за анализ. Това не било необичайно, поради размазването, което настъпвало при натискането им.

Тъкмо в онова, което не бе включено в доклада, Бош видя цепнатината, през която можеше да се е проврял убиецът-Криминалистите бяха отишли един ден след откриване на трупа. И то след като на два пъти грешно бяха определили случая, първо като бягство на малолетна и после като самоубийство. Накрая, когато най-после бяха започнали да разследват убийство, бяха пратили криминалистите просто ей така. Все още не бяха стигнали до идеята, че убиецът може няколко часа да се е крил в гаража или някъде другаде в къщата. Търсенето на пръстови отпечатъци и други улики като косми и нишки така и не беше излязло извън рамките на очевидното.

Бош знаеше, че вече е късно. Бяха минали прекалено много години. В къщата живееше котка, а и кой знае какви вещи от гаражни разпродажби бяха внасяни и изнасяни, след като убиецът се беше крил и чакал там.

Погледът му попадна върху снимките, пръснати на масата, и той се сети за нещо. Спалнята на Ребека си оставаше единственото непокътнато от времето място, като музей с експонати, защитени в почти херметични витрини.

Хари подреди всички снимки на спалнята пред себе си. Нещо в тях го гризеше още от първия път, когато ги беше видял. Все още не можеше да го определи, ала вече усещаше, че е важно. Проучи фотографиите на скрина, нощното шкафче и отворения гардероб. Накрая разгледа леглото.

Замисли се за снимката във вестника и извади втория брой от папката с всички доклади и документи, събрани по време на повторното следствие. Разгъна вестника и се вторачи във фотографията на Еми Уърд, после я сравни с тези отпреди седемнайсет години.

Стаята изглеждаше абсолютно същата, сякаш недокосната от тъгата, излъчваща се от нея като горещина от пещ. След това забеляза една дребна разлика. На снимката в „Дейли Нюз“ леглото грижливо бе оправено и пригладено от Мюриъл. На по-старите снимки леглото пак беше оправено, но наборът излизаше навън от едната страна и се огъваше навътре от другата.

Премести поглед от едната на другата снимка. Усети, че нещо застава на мястото си. Ето какво го бе смущавало! Ето Какво не беше наред!

— Навътре и навън — каза детективът на глас.

Възможно бе наборът да е бил пъхнат навътре от някой, който е пропълзял отдолу. И когато бе изпълзял навън, същият човек можеше да го е отметнал от другата страна.

След като всички бяха заспали.

Бош стана и закрачи нервно. На снимката, направена след отвличането и убийството, леглото очевидно показваше възможността някой да се е вмъкнал и измъкнал отдолу. Убиецът на Ребека можеше да е чакал там, докато момичето заспи.