Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Кой е проверил алибитата? — спокойно попита той.

Ървинг не отговори.

— Нека позная. Маклелан. Навсякъде е оставил следите си.

Заместник-началникът отново не отговори. Сякаш се бе унесъл в спомени отпреди седемнайсет години.

— Искам да се обадите на своя копой, Ървинг. Знам, че още работи за вас. Кажете му, че искам да знам за алибитата. Искам подробностите. Искам докладите. Искам всичко, каквото има, до седем сутринта. Иначе край. Ще направим каквото трябва и ще видим как ще паднат заровете.

И тъкмо се канеше да се обърне, когато Ървинг проговори:

— Няма доклади за алибитата. Никога не е имало.

Хари чу, че вратата на асансьора се отваря, и след секунди Райдър излезе иззад ъгъла с папка в ръце. Щом ги видя, спря. Не каза нищо.

— Няма доклади ли? — попита Бош. — Тогава да се надяваме, че има добра памет. Е, довиждане.

Обърна се и закрачи по коридора. Райдър побърза да го настигне, като хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Ървинг не ги следва. Заговори едва след като минаха през двукрилата врата.

— Загазили ли сме, Хари? Той ще използва ли случая срещу човека на шестия етаж?

Бош я погледна. Смесицата от ужас и страх на лицето й му показа колко важен е отговорът му за нея.

— Не и ако зависи от мен — отвърна той.

Уилям Бъркхарт и Белинда Месиър бяха затворени в отделни стаи за разпит. Бош и Райдър решиха първо да се заемат с Месиър, за да накарат Бъркхарт да седи, да чака и да се чуди. Това също щеше да даде и време на Марсия и Джексън да получат заповедта за обиск и да влязат в къщата на Мариано. Можеха да открият нещо полезно за разпита на Бъркхарт.

Белинда Месиър вече се беше появявала в следствието. Номерът на мобилния телефон на Маки бе регистриран на Нейно име. Кихоу и Брадшоу я бяха описали като гадже на Бъркхарт. Когато детективите ги бяха арестували, тя го беше признала.

Белинда бе дребна жена със сивкаворуса коса, която ограждаше лицето й. Видът й издаваше, че ще се окаже костелив орех. Поиска да се срещне с адвокат в момента, в който Райдър и Бош влязоха при нея.

— Защо искате адвокат? — попита Хари. — Смятате, че сте арестувана ли?

— Искате да кажете, че мога да си тръгна, така ли?

Тя се изправи.

— Седнете — нареди Бош. — Тая нощ е бил убит Роланд Маки и е възможно вие също да сте в опасност. Взели сме ви под охрана. Това значи, че няма да излезете оттук, докато не изясним някои неща.

— Не знам нищо. Цялата нощ бях с Били, докато не се появихте вие.

През следващите четирийсет и пет минути Месиър им даваше информация съвсем неохотно. Познавала Маки чрез Бъркхарт и се съгласила да регистрира мобилния му телефон на свое име, защото той нямал кредитна сметка. Каза на детективите, че Бъркхарт не работел и живеел от обезщетението, получено за автомобилна злополука преди две години. Купил къщата на Мариано Стрийт с парите и взимал наем от Маки. Месиър заяви, че не живеела в къщата, ала често нощувала при Бъркхарт. Когато я попитаха за някогашните връзки на Бъркхарт и Маки с расистки групировки, тя се престори на изненадана. Когато я попитаха за малката свастика, татуирана между палеца и показалеца на дясната й ръка, отговори, че според нея това бил символ за късмет на индианците навахо.

— Знаете ли кой е убил Роланд Маки? — след дългия списък от предварителни въпроси попита Бош.

— Не. Той беше много мил човек. Не знам нищо повече.

— Какво каза приятелят ви, след като Маки му се обади?

— Нищо. Каза ми само, че трябвало да поговори с Ро за нещо, когато той се прибере. Предупреди ме, че можело да излязат, за да говорят насаме.

— Само толкова ли?

— Да, само това ми каза.

Опитаха няколко различни подхода, като Бош и Райдър си подаваха топката, но разпитът не доведе доникъде.

Идваше ред на Бъркхарт, ала преди това Хари се обади на Марсия и Джексън.

— В къщата ли сте вече?

— Да, вътре сме — отвърна Марсия. — Още нищо не сме открили.

— Ами мобифон?

— Засега не. Смяташ ли, че Бъркхарт може да се е изплъзнал на Кихоу и Брадшоу?

— Всичко е възможно, обаче се съмнявам. Те не са спели.

Замълчаха за момент, докато обмисляха положението, после Марсия попита:

— Колко време след убийството на Маки се обадихте на Кихоу и Брадшоу да арестуват Бъркхарт?

Бош си припомни действията си на магистралата.

— Съвсем скоро. Максимум десет минути.

— Тогава не е той. Да стигне от сто и осемнайсето в Портър Ранч чак до Мариано Стрийт в Удланд Хилс само за десет минути?! И без нашите да го видят? В никакъв случай. Кихоу и Брадшоу са неговото алиби.