Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Хари, това не е… — започна Райдър.

— Планът беше мой — прекъсна я той. — Мен ще държат отговорен.

— Е, може и да не се стигне дотам — отвърна Прат. — Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-добре. Успехът неутрализира много неприятности. Затова предлагам Да свършим със случая до закуска.

— Готово, шефе — каза Киз.

Докато се изкачваха по рампата, Бош и Райдър мълчаха.

33

В Паркър Сентър беше пусто — тук се оживяваше едва след изгрев слънце. Бош тръгна към отдел „Грабежи и убийства“ на третия етаж, за да смени Кихоу и Брадшоу, а Райдър — към офиса на „Неприключени следствия“, за да вземе досието на Уилям Бъркхарт, което вече беше подготвила.

— Надявам се Кихоу и Брадшоу да са направили кафе — подметна Киз.

Хари излезе от фоайето с асансьорите и тръгна по коридора към двукрилата врата на ГУ. Изведнъж зад него се разнесе глас.

— Какво ви казах за регенератите?

Бош се обърна. Беше Ървинг. Нататък бяха само компютърните служби и детективът предположи, че го е чакал в коридора. Опита се да не проявява изненадата си, че Ървинг вече явно знае какво се е случило на магистралата.

— Какво правите тук?

— А, просто дойдох по-рано. Днес ни очаква велик ден.

— Нима?

— Да. И още отсега ви предупреждавам. Сутринта медиите ще знаят за тая ваша среднощна издънка. Репортерите ще научат как сте използвали Маки за примамка, само за да оставите да го убият по най-жесток начин. Ще се поинтересуват как така на един пенсиониран детектив е било позволено да се върне в управлението, за да извърши такова нещо. Но не се бойте. Тия въпроси най-вероятно ще бъдат отправени към началника на полицията, който е отговорен за всичко.

Бош се засмя и поклати глава, като че ли не бе усетил заплахата.

— Това ли е всичко?

— Освен това ще посъветвам началника на Вътрешния отдел да подложи на проверка вашето следствие, детектив Бош. На ваше място не бих свиквал много с назначението си.

Бош направи крачка към Ървинг с надеждата да му върне част от заплахата.

— Чудесно, направете го. Надявам се също да подготвите началника за онова, което ще разкажа на неговите следователи, както и на репортерите, за вашата вина във всичко това.

Последва дълго мълчание, после Ървинг се хвана на въдицата.

— Какви ги говорите?

— Преди седемнайсет години вие лично сте оставили на свобода тоя човек, за когото се вълнувате, че бил използван като примамка. За да можете да сключите сделка с Ричард Рос. Маки е трябвало да иде в затвора. Вместо това той използвал пистолета от един от обирите си за убийството на невинно шестнайсетгодишно момиче.

Бош зачака, ала Ървинг не отговори.

— Да — продължи детективът. — Моите ръце може да са изцапани с кръвта на Роланд Маки, обаче вашите са целите в кръвта на Ребека Верлорън. Искате да отидем при медиите и Вътрешния отдел с това, така ли? Хубаво, опитайте и Ще видим какво ще излезе.

На лицето на Ървинг се изписа смущение.

— Грешите, Бош. Всички ония хлапаци бяха оневинени за Верлорън.

— И как? Кой ги оневини? Защото Грийн и Гарсия не са. Вие сте ги манипулирали. Също като бащата на момичето. Вие и един от вашите копои сте ги изплашили.

Бош насочи показалец към гърдите му.

— Оставили сте убийците на свобода, за да запазите сделката си.

— Напълно грешите — настойчиво възрази Ървинг. — Наистина ли смятате, че бихме оставили убийци на свобода?

Хари поклати глава и едва не се засмя.

— Да, така смятам.

— Чуйте ме, Бош. Проверихме алибитата на всички тия момчета. Чисти бяха. За някои от тях алибито бяхме ние защото все още ги следяхме. Обаче се погрижихме всеки член на групата да бъде проверен и чак тогава казахме на Грийн и Гарсия да ги оставят на мира. И на бащата, но той не миряса.

— Затова сте го наврели в дупката, а, Ървинг?

— Трябваше да го направим. По онова време в града беше адски напрегнато. Не можехме да допуснем бащата да дрънка неверни неща.

— Не ми излизайте с тия глупости, че сте го направили за благото на обществото. Имали сте сделка, само за това ви е било грижа. Рос и Вътрешният отдел са ви били в джоба и сте искали да продължава да е така. Само че криво сте си направили сметката. ДНК пробата го доказва. Маки е свързан с делото Верлорън.

— Не, чакайте малко. Това доказва само едно, че е притежавал пистолета. Прочетох статията, която сте подхвърлили на вестника. ДНК пробата го свързва с оръжието, не с убийството.

Бош само махна с ръка. Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Надяваше се само, че собствената му заплаха да отиде при медиите и Вътрешния отдел ще неутрализира тази на Ървинг. Бяха в патова ситуация.