Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Единственото невредимо око бе отворено, ала замъглено. Хари насочи светлината в него и не видя движение на зеницата. Маки беше мъртъв.

Предпазливо изпълзя изпод камиона. Райдър вече беше дошла и чакаше, нервно скръстила ръце на гърдите си.

— Линейката пристига.

— Обади им се да не идват.

Хари й подаде фенерчето.

— Ако смяташ, че е мъртъв, трябва да го потвърдят.

— Не се бой, мъртъв е. Само ще унищожат уликите на Местопрестъплението. Обади им се да не идват.

— Той каза ли ти нещо?

— Звучеше като „Чатсуърт“. И толкова. Не успях да чуя друго.

Райдър закрачи назад-напред.

— Господи, ще повърна.

— Тогава се отдалечи от местопрестъплението.

Тя заобиколи зад колата си. На Бош също му призляваше, ала знаеше, че ще се овладее. Причината не беше на разкъсаното тяло на Маки. Също като Райдър, Хари бе виждал и по-ужасни неща. А заради обстоятелствата, инстинктивно разбираше, че това не е злополука. Това беше убийство. И именно той бе станал причина за него.

Гадеше му се, защото току-що бяха убили Роланд Мака заради него. И с тази смърт може би бяха изгубили връзката с убиеца на Ребека Верлорън.

Входната рампа от Тампа Авеню за магистралата „Роналд Рейгън“ беше затворена и трафикът се пренасочваше по Риналди до входа на Портър Ранч Драйв. Цялата магистрална рампа бе задръстена с полицейски коли. Бяха представени отдел „Научни изследвания“ на ЛАПУ, калифорнийските магистрални патрули и щатската патология, както и „Неприключени следствия“. Ейбъл Прат се беше обадил тук-там, за да улесни поемането на случая от неговия отдел. Тъй като убийството на Роланд Маки бе извършено на входа към щатска магистрала, следствието формално попадаше в юрисдикцията на магистралните патрули. Ала те бяха повече от доволни да го отстъпят, особено след като престъплението се разглеждаше като част от текущо следствие на ЛАПУ. С други думи, щяха да оставят управлението само да си разчиства кашата.

Началникът на местната магистрална патрулна служба обаче предложи да се възползват от услугите на най-добрия специалист по злополуки и Прат се съгласи. Освен това бе събрал едни от най-вещите криминалисти от управлението, които беше успял да открие през нощта.

Бош и Райдър прекараха голяма част от огледа в колата на Прат, където шефът им надълго и широко ги разпита, а после отговориха на въпросите на Тим Марсия и Рик Джексън, които бяха повикани да оглавят разследването на смъртта на Маки. Тъй като Бош и Райдър бяха участници в едни събития и свидетели в други, беше взето решение да не Разследват случая. Бе ясно, че двамата ще продължат да работят по делото Верлорън и така явно ще вървят по стъпките на убиеца на Роланд Маки.

Към три през нощта криминалистите се събраха с детективите, за да обсъдят наученото до момента. Бяха извадили трупа на Маки изпод влекача и грижливо бяха фотографирали, записали на видео и скицирали местопрестъплението. След това всички можеха спокойно да обикалят наоколо.

Прат предложи на следователя от магистралната патрулна служба, висок мъж, казваше се Дейвид Олманд, да започне пръв. С помощта на лазерна показалка Олманд посочи следите от гуми по пътя и чакъла, смятани за свързани със случая. Показа и задната страна на влекача, където с тебеширени кръгове бяха оградени няколко драскотини, вдлъбнатини и дупки в тежката стомана. Неговото заключение беше същото, до каквото бяха стигнали Бош и Райдър секунди след откриването на Маки. Той бе убит.

— Следите от гуми показват, че жертвата е спряла влекача до пътя на трийсетина метра оттук — започна Олманд. — Навярно, за да избегне повредената кола, която вече е чакала там. После шофьорът е върнал на задна. Преди да слезе, е изключил от скорост и вдигнал ръчната спирачка. Ако е бързал, както предполагат някои второстепенни факти, може направо да е заобиколил, за да свали теглича. И точно тогава става всичко. Повредената кола явно не е била повредена. Шофьорът настъпил газта и тя полетяла напред, блъснала Маки и го приковала към задната страна на влекача. Той е бил наведен над теглича и най-вероятно се е занимавал с него в момента на удара. Това обяснява раните по главата. Блъснал се е с лице в теглича — по него има кръв.

За потвърждение Олманд прокара червената точка на лазера по теглича.

— След това колата е върнала на задна — продължи той. — Тогава са оставени следите от гуми по асфалта. После пак е дала напред за втори удар. Маки сигурно вече е бил фатално ранен. Но още не е бил мъртъв. Сигурно след първия е паднал на земята и с последни сили е пропълзял под, за да избегне втория удар. Така или иначе, колата повторно е блъснала влекача. Маки е умрял от раните си под камиона.