Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Фаровете на Маки бяха на три преки от тях. Почти нямаше движение и Райдър шофираше на безопасно разстояние. На минаване покрай паркинга, където беше оставил колата си, Бош хвърли поглед към мерцедеса, просто за да се увери, че е там.

— Опа! — възкликна Киз.

Маки направи обратен завой и се насочи срещу тях двамата.

— Какво да правя, Хари? — попита Райдър.

— Нищо. Не прави нищо забележимо.

— Той се връща към нас. Сигурно е забелязал опашката!

— Спокойно. Може да е видял моята кола на паркинга.

Гърленото ръмжене на камарото се чуваше много преди да се разминат с него. Звучеше заплашително и злобно, като чудовище, връхлитащо ги с гневен рев.

Старото камаро профуча покрай Бош и Райдър, без да намали скоростта. Маки мина на червено при Сатикой и фаровете му се отдалечиха на север.

— Какво беше това? — ахна Киз. — Мислиш ли, че е забелязал опашката?

— Не.

Мобилният телефон на Бош иззвъня и той моментално отговори. Обаждаше се Робинсън.

— Току-що прие автоматично пренасочено обаждане. Повикаха го на адрес.

— Къде?

— Повреда на „Рейгън“. Близо до надлеза на Тампа Авеню. Близо е. Каза, че отива веднага.

— Добре. Следим го.

Бош затвори телефона и каза на Райдър да обърне, като й обясни, че прикритието им е невредимо, че Маки просто бърза да изтегли клиент.

Когато стигнаха до кръстовището на Тампа и Роско, влекачът тъкмо излизаше от потъналия в мрак сервиз. Маки не се разтакаваше.

Тъй като знаеха къде отива обектът на наблюдението им, Райдър можеше да си Позволи да се движи на по-голямо разстояние. Така нямаше опасност да ги забележи в огледалото. Потеглиха на север по Тампа към магистралата „Рейгън“ — бившето шосе 118, което прекосяваше северната част на Долината в посока изток — запад, една от малкото пътни артерии, които все още не бяха денонощно задръстени от трафик. Носеше името на покойния губернатор и президент й водеше до Сайми Вели, където се намираше президентската библиотека на Рейгън. Хари винаги мислеше за шосето просто като за сто и осемнайсето.

Рампата за западното платно излизаше от Тампа Авеню. Райдър намали и изчака, докато наблюдаваха влекача да завива наляво и да изчезва по рампата. Последваха го и когато потеглиха надолу по рампата, моментално видяха, че имат проблем. Повредената кола не се намираше на магистралата, както им бе казала Норд, а на входната рампа. Бързо се приближаваха към влекача, отдалечен на петдесетина метра от тях. Той даваше на заден към малък червен автомобил, чиито аварийни светлини мигаха.

— Какво ще правим, Хари? Ако спрем, ще ни види.

Имаше право. Щяха да нарушат прикритието си.

— Подмини го — отвърна Бош.

Трябваше да мисли бързо. Знаеше, че щом излязат на магистралата, могат да отбият отстрани и да изчакат Маки Да мине покрай тях с повредената кола. Обаче имаше риск, можеше да познае форда на Райдър или даже да спре, да провери дали не се нуждаят от помощ. Ако видеше, с наблюдението щеше да е свършено.

— Имаш ли карта?

— Под седалката.

Райдър подмина повредената кола и влекача. Хари бръква под седалката и извади дебелия том. Щом се отдалечиха °т Маки, включи лампичката над таблото и прелисти страниците. Този том с карти беше шофьорската библия н Анджелис. Бош имаше дългогодишен опит с него и бързо откри страницата, представяща тази част от града. Проучи ситуацията и даде упътвания на партньорката си.

— Следващият изход е Портър Ранч Драйв. На около километър и половина. Завиваме и продължаваме надясно после пак надясно по Риналди. Така се връщаме обратно на Тампа. Или ще изчакаме на надлеза, или просто ще продължим по кръга.

— Предлагам да изчакаме горе — отвърна Райдър. — Ако продължим по рампата със същата кола, може да ни забележи.

— Съгласен.

— Не ми харесва, обаче не виждам да имаме друг избор.

Бързо стигнаха до изхода на Портър Ранч.

— Погледна ли колата на клиента? — попита Бош. — Аз търсех картата.

— Малка, чуждестранна. Вътре като че ли имаше само един човек. Фаровете на влекача бяха прекалено мощни, за да различа нещо друго.

Престроиха се в платното за Портър Ранч Драйв. Райдър зави надясно, после още веднъж и потеглиха обратно към Тампа. Наложи се да спрат на светофара при Корбин, но после Киз се увери, че наоколо е чисто, и мина на червено. По-малко от три минути след като бяха подминали влекача, отново пътуваха по Тампа. Райдър отби отстрани в средата на надлеза. Бош отвори вратата и каза: