Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Изглежда, скоро ще си тръгна.

— Добре. Въпросният човек ти монтира колелото. Внимавай на тръгване.

— Естествено.

Щом влезе в малкия офис, Бош затвори телефона. Маки мина зад едно мръсно очукано бюро. Трябваше му доста време, за да пресметне цената с калкулатор.

— Общо сто двайсет и пет — съобщи накрая. — Четири километра теглене и вентилът е три кинта.

Бош седна на стола пред бюрото и извади пари.

— Може ли да получа квитанция?

Докато отброяваше шест двайсетачки и една петарка, слушаше пневматичната отвертка навън. Протегна парите, ала Маки беше зает да чете бележката, която бе намерил на бюрото. Държеше я под ъгъл, който позволяваше на Бош да я види.

Ро, обадиха се от Виза да потвърдят одобрението на молбата ти.

Бош я прочете за секунда, ала Маки я гледа дълго, преди да я пусне на бюрото и да поеме протегнатите му банкноти. Прибра ги в касата и затършува за кочана с квитанциите.

— Обикновено Кени пише квитанциите. Обаче нали отиде за пиле.

Хари тъкмо се канеше да отговори, че не му трябва чак толкова много квитанция, когато чу стъпки зад себе си — някой влизаше. Не се обърна, в случай че е Паяка.

— Готово, Ро, само трябва да го откачиш.

Моментът бе опасен. Маки можеше да реши да ги запознае.

— Добре, Паяк — отвърна шофьорът.

— Е, аз си тръгвам.

— Мерси, че ни изчака, приятел. Ще се видим утре.

Паяка излезе. Маки най-после намери кочана в средното чекмедже и надраска нещо, после го даде на детектива. Най-отдолу на квитанцията с детски почерк пишеше сумата.

— Можеш да си тръгваш — осведоми го Маки. — Ей сега ще ти откача колата.

Хари го последва навън. Сети се, че е забравил вестника в кабината на влекача. Зачуди се дали да го остави там, или да се качи и да го вземе, за да го остави в офиса, където Маки гледаше телевизия по време на смяната си.

Реши да го остави на седалката. Беше хвърлил въдица-та. Идваше време да се отдръпне и да види какво ще излезе.

Маки вече беше откачил мерцедеса от влекача и прибираше теглича.

— Мерси, Роланд — каза детективът.

— Само Ро, готин — отвърна Маки. — Чао и друг път гледай да не ходиш в Южния квартал.

— Не ме мисли. Ще се оправя.

Маки се усмихна и му намигна, после пак си свали ръкавицата и му подаде ръка. Хари я стисна и отговори на усмивката му. После погледна ръката му и видя мъничък бял белег в месестата част между палеца и показалеца. Татуировка от колт четирийсет и пети калибър.

— Е, довиждане — каза Бош.

Райдър го чакаше. Бош паркира и се прехвърли в нейния форд.

— За една бройка — отбеляза партньорката му. — Оказва се, че сигурно си го познавал тоя тип. Джери Таунсенд. Говори ли ти нещо? Проверихме номера на пикапа му, когато си тръгваше от сервиза, и получихме името му.

— Джери Таунсенд ли? Не, името не ми говори нищо. Обаче го познах по лице.

— През деветдесет и шеста е осъден за непредумишлено убийство. Излежал пет години. Прилича на случай на домашно насилие, обаче повече не успяха да изтеглят от компютъра Басирам се, че ако отворим досието, твоето име ще е там някъде. Затова си го познал.

— Смяташ ли, че може да е свързан със сегашния ни случай?

— Съмнявам се. Сигурно собственикът на сервиза няма нищо против да взима на работа бивши затворници. Те не искат много пари, нали разбираш? А ако мами в ремонтите, кой ще се оплаче?

— Е, да се връщаме и да видим какво ще стане.

Тя превключи на скорост и излезе на Тампа, за да потегли обратно към кръстовището, където се намираше сервизът.

— Как мина с него? — попита Райдър.

— Доста добре. Направих всичко, освен да му прочета статията. Не се издаде с нищо, обаче май захапа.

— Видя ли татуировките?

— Да, свършиха добра работа. Щом ги видя, започна да ме разпитва. Твоята информация за Симънс също ми беше от полза. Неговото име изскочи в разговора. Освен това Маки има белег между палеца и показалеца на дясната ръка. От прищипването.

— Браво, Хари, нищо не си пропуснал. Значи остава само Да чакаме.

— Другите тръгнаха ли си?

— Ще си тръгнат, щом заемем позиция.

Когато стигнаха на кръстовището, видяха, че влекачът на Маки излиза на Роско и потегля на запад.

— Тръгва! — възкликна Бош. — Защо никой не ни предупреди?

В същия момент мобилният телефон на Райдър иззвъня. Тя му го подаде, за да може да се съсредоточи върху и се престрои в платното за ляв завой.

Обаждаше се Тим Марсия. Обясни, че Маки е тръгнал без никой да се обади в сервиза, за да поиска пътна помощ Джексън проверил в аудиоцентъра. По подслушваните линии не били провеждани разговори.