Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Може да няма нищо — каза Бош. — Докато пътувах с него, спомена, че ще отиде да хапне.

— Възможно е.

— Вече е наш, Тим. Мерси, че останахте. Предай на Рик нашите благодарности.

— Успех, Хари.

Последваха влекача до търговския площад. Маки влезе в една закусвалня. Не носеше вестника, който Бош беше оставил в кабинета.

— Гладен ли си, Хари? — попита Райдър.

— Не, хапнах, преди да се видим.

Зачакаха.

Мобилният телефон на Бош иззвъня. Обаждаше се Робинсън, който бе втора смяна в аудиоцентъра заедно с Норд.

— Току-що се обадиха за пътна помощ в сервиза. После пренасочиха разговора към мобифона на Маки. Сигурно не е в сервиза.

Бош обясни ситуацията и се извини, че не ги е държал в течение. После попита:

— Къде го викат?

— На Рисида и Партения, някаква катастрофа. Предполагам, че колата е съвсем смачкана. Сигурно ще трябва да я закара в някоя автокъща.

— Добре, следим го.

След няколко минути Маки излезе от ресторанта с голяма чаша безалкохолно, от която стърчеше сламка. Последваха го до Рисида Булевард и Партения Стрийт, където той спря до една тойота със смачкана предница. Друг влекач тъкмо вдигаше втората кола, голям мерцедес, чиято задница бе сплескана при сблъсъка. Маки размени няколко приказки с колегата си — професионална любезност — и се зае с тойотата. На ъгловия паркинг имаше патрулка от ЛАПУ — полицаят вътре пишеше доклад. Бош не забеляза шофьори-е ц реши, че може да са ги закарали в болница.

Маки закара тойотата в една автокъща чак на Ван Найс Булевард. Докато беше вътре, отново се обади Робинсън. Нямало ново повикване за Маки, този път в Нортридж Фелън Сентър — някаква служителка в книжарницата на „Бордърс“ имала нужда от помощ при запалването.

— На тоя тип няма да му остане време да прочете вестника, ако продължи така — изпъшка Райдър.

— Не знам. Чудя се дали изобщо може да чете. На бюрото имаше една бележка и…

— Каква бележка?

— За него. Зяпа я сто часа, обаче не съм сигурен, че разбра какво пише.

— Ти успя ли да я прочетеш? Какво пишеше?

— Беше я оставил някой от дневната смяна. От Виза се обадили да потвърдят одобряването на молбата му или нещо подобно.

Райдър сбърчи чело.

— Какво има? — попита Бош.

— Просто ми се струва странно да кандидатства за кредитна карта. Това ще го направи лесен за откриване, а нали се е опитвал да го избягва.

— Може да се е почувствал в безопасност.

От автокъщата Маки отиде направо в търговския център и помогна на жената от книжарницата да запали. После потегли към сервиза. Когато стигна там, наближаваше десет. Помръкващите надежди на Бош отново се съживиха, когато погледна с бинокъла от площада оттатък улицата и видя, че Маки тръгва към офиса.

— Все още имаме шанс — каза Хари. — Взел е вестника.

Трудно можеха да следят Маки в сервиза. Две от стени-Те на предния офис бяха стъклени и там нямаха проблем. Ала вратите на гаража вече бяха затворени и обектът често изчезваше там, където Бош не го виждаше.

— Искаш ли аз да наблюдавам? — попита Райдър.

Бош отпусна бинокъла и я погледна. Едва различаваше лицето й в мрака.

— Няма нужда. Нали ще шофираш. Защо не си починеш? Днес те събудих адски рано.

И отново вдигна бинокъла.

— Нищо ми няма — отвърна Киз. — Когато решиш, че имаш нужда от почивка…

— Освен това почти се чувствам отговорен за тоя тип-прекъсна я Хари.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали разбираш, всичко. Имам предвид, можехме просто да го приберем и да го поизпотим в ареста, да се опитаме да го пречупим. Обаче ние избрахме тоя начин и планът беше мой. Аз съм отговорен.

— Пак можем да го поизпотим. Ако сега не успеем, сигурно ще се наложи да го направим.

Мобилният телефон на Бош иззвъня.

— Може би най-после ще ни зарадват с нещо — въздъхна той.

Обаждаше се Норд.

— Нали казахте, че тоя тип бил завършил гимназия, Хари?

— Да, защо?

— Току-що се обади да му прочетат статията по телефона.

Бош рязко се изправи на седалката. Бяха в играта. Нямаше значение как съдържанието на репортажа ще стигне до Маки. Най-важното бе, че е поискал да знае какво пише във вестника.

— На кого се обади?

— На някоя си Мишел Мърфи. Най-вероятно старо гадже. Попита я дали още получава вестника всеки ден, като че ли не беше сигурен. Тя потвърди и той я помоли да му прочете статията.

— Говориха ли за нея?

— Да. Тя го попита дали е познавал момичето, за което пише във вестника. Маки отговори отрицателно, обаче после прибави: „Познавах пистолета“. Точно така се изрази, му заяви, че не искала да знае нищо за това, и му затвори.