Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Времето ми изтича, приятели — каза той. — В заключение, настойчиво ви моля много внимателно да изслушате доказателствата и показанията. Нека ви води здравият разум. Не се обърквайте или отклонявайте от пречките пред правосъдието, които ще поставя пред вас защитата. Не откъсвайте поглед от целта. Не забравяйте: отнет е животът на двама души. Погубено е бъдещето им. Затова днес сме тук. Заради тях. Много ви благодаря.

Старото встъпление с вперения в целта поглед. Тиражираше се из съдебната палата още откакто работех като служебен защитник. И въпреки това Голанц поставяше солидно начало. Нямаше да спечели медал за оратор на годината, но беше изяснил позициите си. Освен това по мои сметки се беше обърнал към съдебните заседатели с „приятели“ поне четири пъти. Аз не бих го направил никога.

През последния половин час от пледоарията му Фарвър ми прати още два есемеса, и двата за спадащия интерес на заседателите. Отначало може и да бяха попивали всяка дума, но сега явно се бяха преситили. Понякога не бива да прекаляваш. Голанц беше избъхтал всичките петнайсет рунда като боксьор тежка категория. Аз щях да съм полусредна. Интересуваха ме светкавичните атаки. Щях да нападам и отскачам, да спечеля няколко точки, да посея няколко семена и да повдигна няколко въпроса. Щях да ги направя като себе си. Това беше главното. Знаех, че ако ме харесат, ще заобичат и каузата ми.

Щом съдията ми кимна, се изправих и веднага излязох на опитното поле. Не исках между мен и съдебните заседатели да има нищо. Освен това съзнавах, че така заставам точно пред камерата на Съдебната телевизия, монтирана на стената над ложата.

Когато погледнах заседателите, единственото ми движение беше леко кимване.

— Дами и господа, знам, че съдията вече ме представи, но бих искал лично да представя себе си и своя клиент. Аз съм Майкъл Холър и защитавам Уолтър Елиът, когото виждате да седи сам на масата.

Посочих продуцента и според предварителната уговорка той кимна сериозно, без да им отправя каквато и да е усмивка, която щеше да изглежда също толкова фалшиво подкупваща, колкото и обръщането към съдебните заседатели с „приятели“.

— Вижте, няма да отнемам много от съдебното време, защото искам да преминем към показанията и доказателствата, колкото и малко да са те, и да приключваме с тази работа. Стига приказки. Господин Голанц ви нарисува голяма и пъстра картина. Само това му отне цял час. Но аз съм тук, за да ви кажа, че това дело не е толкова сложно. Доказателствата на обвинението всъщност се свеждат до лабиринт от дим и огледала. И когато издухаме дима и минем през лабиринта, ще го разберете. Ще видите, че няма огън, че няма доказателства срещу Уолтър Елиът. Че тук има нещо повече от основателно съмнение — че самото завеждане на дело срещу Уолтър Елиът представлява грубо нарушение.

Отново посочих клиента си. Той седеше с поглед, вперен в бележника си, и си водеше записки — пак по уговорения сценарий, за да покаже, че активно участва в собствената си защита, не унива и не е смутен от ужасните неща, които прокурорът е казал за него преди малко. Правото беше на негова страна, а правото е сила.

Обърнах се и продължих.

— В пледоарията си господин Голанц шест пъти спомена думата „оръжие“. Шест пъти каза, че Уолтър вдигнал пистолета и застрелял жената, която обичал, а после и още един невинен човек. Шест пъти. Но не ви каза шест пъти, че оръжие няма. Той няма такова оръжие. Шерифското управление няма такова оръжие. Те нямат такова оръжие и не могат да свържат Уолтър с него, защото той никога не го е притежавал.

Спрях, за да подчертая важността на думите си.

— Господин Голанц щял да представи безспорни доказателства, обеща той, че Уолтър е стрелял с огнестрелно оръжие. Запомнете това обещание и в края на процеса ще видим дали това така наречено доказателство е безспорно. Ще видим дали то изобщо е останало валидно.

Докато говорех, очите ми се плъзгаха по съдебните заседатели като прожекторни лъчи в нощното холивудско небе. Бях в постоянно, но спокойно движение. Усещах определен ритъм и такт в мислите си и Инстинктивно разбирах, че съм привлякъл цялото внимание на заседателите. Всеки един от тях неотклонно ме следваше.

— Знам, че в нашето общество искаме служителите на нашите органи на реда и закона да са отлични професионалисти. Гледаме престъпления по новините, виждаме ги на улицата и ни е ясно, че тези хора са тънката линия между реда и хаоса. И аз го искам не по-малко от вас. Бил съм жертва на насилие. Знам какво е. Искаме нашите ченгета да се намесят и да спасят положението. В края на краищата нали са точно за това.