Майкл Коннелли - Сребърен куршум

„Не беше чак толкова трудно да възстановим календара, но изчезването на лаптопа е много неприятно — споделя Холър. — Информацията и стратегията по делото основно са съхранявани в него. Документацията, която открихме в офиса, е непълна. Имахме нужда от лаптопа и отначало си мислех, че няма да успеем“.

Но после Холър открива нещо, което убиецът не е взел. Винсънт е копирал компютърния си архив на флаш, който носел на връзката си с ключове. Като преравя мегабайтите данни, Холър започва да намира елементи на стратегията за процеса срещу Елиът. Изборът на съдебни заседатели протече миналата седмица и Холър твърди, че е напълно готов за започващите днес свидетелски показания.

„Мисля, че няма да има абсолютно никакви проблеми за защитата на господин Елиът — смята Холър. — Готови сме да започнем“.

Елиът не отговори на телефона си за коментар на този репортаж и избягва да дава изявления пред медиите, освен пресконференцията, която свика непосредствено след арестуването си и на която категорично отрече да е замесен в убийството и заяви, че скърби за загубата на жена си.

Прокурорите и следователите от Лосанджелиското окръжно шерифско управление твърдят, че Елиът е убил жена си Мици, трийсет и девет годишна, и Йохан Рилц, трийсет и пет годишен, в пристъп на ярост, след като ги заварил заедно в семейната вила на плажа в Малибу. Елиът повикал шерифите на местопрестъплението и след проведеното на мястото разследване бил арестуван. Макар оръжието на убийството да не е намерено, чрез криминалистки тестове било установено, че той неотдавна е стрелял с огнестрелно оръжие. По думите на следователите изявленията на Елиът по време на първия разговор с него и по-късно били противоречиви. Очаква се в съда да бъдат представени още доказателства срещу него.

Определена му е мярка за неотклонение освобождаване под гаранция в размер на 20 млн. долара, най-голямата гаранция, определяна на заподозрян в цялата история на окръг Лос Анджелис.

Прависти и съдебни наблюдатели смятат, че се очаква защитата да оспори третирането на веществените доказателства по време на следствието и процедурите за анализите, чрез които е установено, че Елиът е стрелял с огнестрелно оръжие.

Прокурор Джефри Голанц, който е обвинител по делото, отказа коментар по този репортаж. Голанц никога не е губил дело като прокурор и това ще е единайсетият му процес за убийство.

Съдебните заседатели излязоха в колона по един, досущ като спортисти. Не бяха по екипи, но във въздуха витаеше същото усещане за очакване. Мачът скоро щеше да започне. Разделиха се на две редици и се насочиха към местата си в ложата. Носеха бележници и химикалки. Заеха същите места като в петък, когато ги избрахме и положиха клетва.

Наближаваше десет часа, понеделник. Началото на заседанието закъсняваше. Но по-рано съдия Стантън беше повикал прокурора, адвоката и обвиняемия в кабинета си на почти четирийсетминутен разговор, по време на който изясни някои последни правила и използва възможността да ме изгледа с присвити очи и да изрази неудоволствието си от репортажа, публикуван на първа страница в тазсутрешния „Лос Анджелис Таймс“. Главната му загриженост беше, че материалът силно клонял към страната на защитата и съчувствено ме представял като онеправдан. Въпреки че в петък следобед беше предупредил съдебните заседатели да не четат и гледат новини за делото или процеса, съдията се безпокоеше, че репортажът някак си може да е стигнал до тях.

В своя защита казах на Стантън, че съм дал интервюто преди цели десет дни и че е трябвало да излезе поне седмица преди началото на процеса. Голанц се подсмихна. Обяснението ми предполагало, заяви той, че съм се опитвал да повлияя на избора на съдебни заседатели, като съм дал интервюто по-рано, но че всъщност сега съм опорочавал процеса. Възразих и се позовах на нещо, посочено в статията съвсем ясно — че прокуратурата е била помолена да коментира, но отказала. В смисъл, че ако материалът изглежда едностранчив, причината е тази.

Съдията навъсено прие обяснението ми, но ни предупреди да не даваме изявления за медиите. Явно трябваше да отменя уговорката си след всяко заседание да давам коментари пред Съдебната телевизия. Тази реклама нямаше да ми е излишна, ала не исках Стантън да ме вземе на мушка.

Продължихме с други неща. Спестяването на време, изглежда, много притесняваше Стантън. Като всеки съдия, той трябваше да се грижи нещата да вървят. Имаше забавени дела и един проточил се процес само щеше да ги забави още повече. Той държеше да знае приблизително от колко време ще се нуждае всяка от страните. Голанц отговори, че ще му трябва минимум една седмица, и аз казах, че също ще ми е нужно толкова, макар че, реалистично погледнато, сигурно щеше да ми отнеме много по-малко време. Голяма част от аргументите на защитата щяха да бъдат изтъкнати или поне подготвени по време на обвинителната фаза.