Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Стантън се намръщи и предложи и на обвинението, и на защитата да си помислим за ускоряване на нещата. Искал съдебните заседатели да се заемат с обсъждане на делото, докато все още са съсредоточени върху него.

Докато съдебните заседатели заемаха местата си, ги наблюдавах и търсех признаци за пристрастия и каквото и да е друго. Продължавах да съм доволен от избора, особено от номер три, адвоката. Неколцина други бяха съмнителни, ала през уикенда бях решил да изложа аргументите си пред него и да се надявам, че той ще даде пример на другите, като гласува за оправдателна присъда.

Повечето заседатели гледаха съдията, с други думи, водача на глутницата. Доколкото виждах, никой не поглеждаше към масата на обвинението или защитата.

Обърнах се и плъзнах очи по галерията. Залата пак беше пълна с представители на медиите и публиката, както и с роднини на страните по делото.

Точно зад масата на обвинението седеше майката на Мици Елиът — беше долетяла от Ню Йорк. До нея бяха бащата и двамата братя на Йохан Рилц, пристигнали чак от Берлин. Забелязах, че Голанц е настанил опечалената майка до пътеката, така че съдебните заседатели идеално да виждат постоянно течащите й сълзи.

Защитата имаше пет запазени места на първия ред зад мен. Там седяха Лорна, Сиско, Патрик и Джули Фарвър — последната, защото я бях наел да наблюдава съдебните заседатели. Не можех да ги следя постоянно, а те понякога се разкриваха, когато си мислеха, че никой от обвинението или защитата не ги гледа.

Пазех свободното пето място за дъщеря си. Бях се надявал, че през уикенда ще успея да убедя бившата си жена да ми позволи да взема Хейли от училище, за да може да дойде с мен в съда. Никога не ме беше виждала да работя и си мислех, че встъпителните пледоарии са най-подходящият момент. Изпитвах пълна увереност в себе си. Чувствах се абсолютно непробиваем и исках дъщеря ми да види баща си такъв. Възнамерявах да я настаня при Лорна, която познаваше и харесваше, за да ме гледа как действам пред съдебните заседатели. В аргументацията си дори използвах прочутия цитат от Маргарет Мийд 4 4 Американска културна антроположка, популярна с изявите си в масмедиите през 60-те и 70-те години на XX в. — Б.пр. , която призовава да изведем децата от училище, за да могат да получат образование. Ала в крайна сметка не успях да спечеля. Бившата ми съпруга отказа да ми го позволи. Дъщеря ми отиде на училище и запазеното място остана незаето.

От страна на Уолтър Елиът в галерията не седеше никой. Той нямаше деца и не поддържаше близки отношения с роднините си. Нина Албрект ме беше попитала дали ще й позволят да присъства за подкрепа, но тъй като фигурираше в свидетелските списъци и на обвинението, и на защитата, нямаше право да е в залата, докато не даде показания. Иначе моят клиент си нямаше никого. И то нарочно. Цял куп негови сътрудници, доброжелатели и службогонци искаха да дойдат заради него. Даже имаше първокласни киноактьори, готови да седнат зад масата на защитата и публично да демонстрират подкрепата си. Ала аз му казах, че ако зад него се изтъпанят фирмените му адвокати или холивудската му свита, ще прати грешно послание на съдебните заседатели и ще се представи в лоша светлина.

Всичко се свежда до заседателите, обясних му. Всеки ход, от избора на вратовръзка, която ще носиш, до свидетелите, които ще призовеш да дадат показания, се прави заради съдебните заседатели. Заради нашите анонимни съдебни заседатели.

След като те се настаниха удобно, Стантън откри заседанието и попита дали някой от тях е видял статията в сутрешния „Таймс“. Никой не вдигна ръка и съдията продължи с поредното напомняне да не четат и гледат репортажите за процеса в медиите.

После ги осведоми, че процесът ще започне с встъпителните пледоарии на страните.

— Запомнете, дами и господа, това са пледоарии — каза той. — Не са доказателства. След това всяка от страните трябва да представи доказателствата, подкрепящи направените в пледоариите твърдения. И в края на процеса именно вие ще решите дали са успели.

С тези думи Стантън даде знак на Голанц и обяви, че обвинението ще започне първо. Както се бяхме уговорили преди началото на процеса, всяка страна щеше да има по един час за встъпителните си пледоарии. Не знаех за Голанц, обаче на мен изобщо нямаше да ми трябва толкова много време.

Красив и внушителен в черния си костюм, бяла риза и червено-кафява вратовръзка, прокурорът се изправи и се обърна към съдебните заседатели от масата на обвинението. Той имаше помощничка, привлекателна млада юристка, казваше се Денис Дабни. Тя седеше до него и наблюдаваше ложата през цялото време, докато колегата й говореше. Чрез този метод за взаимно подсигуряване два чифта очи постоянно следяха лицата на заседателите и това двойно подчертаваше сериозността и важността на случващото се в момента.