Майкл Коннелли - Сребърен куршум

След като представи себе си и помощничката си, Голанц премина по същество.

— Дами и господа съдебни заседатели, днес сме тук заради необузданата алчност и гняв на един човек. Чисто и просто. Обвиняемият Уолтър Елиът е човек с огромна власт, пари и репутация в нашето общество. Ала това не му е било достатъчно. Не е искал да дели парите и властта си с никого. Не е искал да обърне и другата буза на изневярата. Вместо това си е отмъстил по възможно най-крайния начин. Отнел не само един, а два живота. Под въздействието на гнева си, чувствайки се унизен, той убил жена си Мици Елиът и Йохан Рилц. Смятал, че парите и властта му ще го издигнат над закона и ще го избавят от наказание за тези ужасни престъпления. Но това няма да се случи. Обвинението ще ви докаже извън всякакво основателно съмнение, че Уолтър Елиът е натиснал спусъка и е виновен за смъртта на две невинни човешки същества.

Бях се извъртял на мястото си, от една страна, за да скрия клиента си от погледите на съдебните заседатели, и от друга — за да наблюдавам Голанц и редовете в галерията зад него. Преди да свърши първия абзац от пледоарията си, сълзите на майката на Мици Елиът вече течаха обилно и щеше да се наложи да повдигна този въпрос пред съдията, без да дам възможност на съдебните заседатели да ме чуят. Подобни циркове внушават предубеждения и щях да помоля Стантън да премести майката на жертвата на такова място, че да не привлича вниманието на съдебните заседатели.

До плачещата жена видях суровите гримаси на немците. Те особено ме интересуваха — и по-точно реакцията на съдебните заседатели към тях. Исках да видя как се справят с емоциите си и как понасят обстановката на американския съд. Исках да видя колко заплашителни могат да бъдат накарани да изглеждат. Колкото по-мрачен и страшен вид имаха, толкова по-добре щеше да сработи защитната стратегия, когато дойдеше време да се съсредоточа върху Йохан Рилц. Докато ги наблюдавах, разбирах, че определено имам предимство. Изглеждаха гневни и зли.

Голанц изложи позицията си пред съдебните заседатели и им обясни какви свидетелски показания и доказателства ще им представи и какво според него означават те. Нямаше изненади. По някое време получих есемес от Фарвър — прочетох го под масата.

Фарвър: Попиват всяка дума. Дано и теб да си те бива.

„Да бе — помислих си. — Кажи ми нещо, което не знам“.

Във всеки процес е заложено нечестно предимство за обвинението. Силата е на негова страна. Тя идва от представата за честност, откровеност и справедливост. Представа в главата на всеки съдебен заседател и зрител, че няма дим без огън.

Тъкмо тази представа трябва да преодолее всяка защита. Предполага се, че презумпцията за невиновност се отнася до човека на подсъдимата скамейка. Но всеки, който някога е стъпвал в съдебна зала като прокурор, адвокат или обвиняем, знае, че презумпцията за невиновност е само една от идеалистичните концепции, които се опитват да ти внушат в университета. Нито аз, нито който и да е друг се съмняваше, че започвам процеса с обвиняем, когото смятат за виновен. Трябваше да намеря начин да докажа или че е невинен, или че обвинението е виновно в неправомерни или неуместни действия или корумпираност по време на подготовката си за процеса.

Голанц използва отпуснатия му час, привидно без да оставя каквито и да е тайни за доказателствата си. Проявяваше типичната прокурорска арогантност — изкарваш всичко на показ и предизвикваш защитата да се опита да го оспори. Обвинението винаги се държи като тристакилограмова горила, толкова огромна и силна, че не й се налага да измисля хитрости. Прокурорът рисува своята картина с бояджийска четка и после я заковава на стената с тежък чук и двайсетсантиметров пирон.

По време на предварителната среща съдията ни беше казал, че държи да оставаме на масите си или да заставаме зад поставената помежду им катедра, когато се обръщаме към свидетелите по време на показанията. Но встъпителните и заключителните пледоарии са изключения от това правило. През тези фази от процеса бяхме свободни да използваме пространството пред ложата на съдебните заседатели — място, което ветераните в адвокатската колегия наричат „опитно поле“, защото единствено в този момент от процеса страните говорят директно на съдебните заседатели и или доказват тезата си, или не успяват.

Когато дойде време за големия финал, Голанц най-после се премести от масата на обвинението в опитното поле. Застана точно пред средата на ложата и разпери ръце като проповедник пред паство.