Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Замълчах и обходих с поглед цялата ложа, срещах очите на всички за миг. После продължих:

— Но тук се е случило нещо друго. Доказателствата — и имам предвид доказателствата и свидетелските показания на самото обвинение — ще покажат, че следователите още отначало са насочили вниманието си към един заподозрян, Уолтър Елиът. Доказателствата ще покажат, че щом Елиът е попаднал във фокуса им, всички други залози са били вдигнати. Всички други насоки на разследване са били прекъснати или изобщо не са били започвани. Имали са заподозрян, имали са мотив или поне така са си мислили, и изобщо не са се огледали за други възможности. Всъщност — държали са се като слепци.

Пристъпих напред към перилата пред заседател номер едно. После бавно минах пред ложата, като плъзгах длан по парапета.

— Дами и господа, това дело всъщност се свежда до тунелно зрение. До съсредоточаване върху един заподозрян и пълно отсъствие на фокус върху каквото и да е друго. И ви обещавам, че когато излезете от тунела на обвинението, вие ще се гледате един друг и ще присвивате очи заради силната светлина. И ще се чудите къде са доказателствата им, по дяволите. Благодаря ви много.

Бавно откъснах пръсти от парапета и тръгнах към мястото си. Още преди да седна, съдията разпусна съда за обяд.

Моят клиент за пореден път пропусна обяда с мен, за да се върне в студиото и да покаже на сътрудниците си, че всичко върви както обикновено. Започвах да си мисля, че вижда процеса като досадно неудобство в работния си график. Или беше по-убеден в доказателствата на защитата от мен, или процесът просто не представляваше приоритет за него.

Каквато и да беше причината, в резултат останах с антуража си от първия ред. Отидохме в „Тракс“ на Юниън Стейшън, защото смятах, че е достатъчно далеч от съдебната палата, за да не се озовем на едно и също място със съдебните заседатели. Патрик шофираше и му казах да остави линкълна на служителя на ресторанта и да дойде с нас, за да се почувства като член на екипа.

Дадоха ни тихо сепаре до прозорец, който гледаше към огромната разкошна чакалня на гарата. Лорна се разпореди кой къде да седне и аз се оказах до Джули Фарвър. Откакто се бяха събрали със Сиско, Лорна беше решила, че трябва да съм с някого, и се опитваше да играе ролята на сватовница. Тъй като тези опити идваха от страна на бивша съпруга — бивша съпруга, която още обичах по много причини, — определено се почувствах неловко, когато тя съвсем открито ми посочи стола до моята консултантка. Беше средата на първия ден от процеса и най-малко си мислех за нова връзка. Освен това не бях способен на обвързване. Зависимостта ме беше дистанцирала емоционално от хората и света и започвах да го преодолявам едва сега. В това отношение мой приоритет беше възстановяването на връзката с дъщеря ми. Чак после щях да търся жена, с която да прекарвам времето си.

Като оставехме емоционалните отношения настрани, с Джули Фарвър се работеше чудесно. Привлекателно миньонче с изящни черти и лъскава черна коса, която падаше на къдри около лицето й. Момичешките лунички по носа я правеха да изглежда по-млада, отколкото беше в действителност. Знаех, че е на трийсет и три. Беше ми разказала историята си. Дошла в Лос Анджелис от Лондон да играе в киното и учила при преподавател, който смятал, че мислите на героя могат да се проявяват външно в изражения, тикове и движения. Нейната работа като актриса била да изкара тези признаци на повърхността, без да ги прави очевидни. Студентските й упражнения се изразявали в наблюдение, откриване и тълкуване на признаците при другите хора. Възложените й задачи я отвеждали от залите за покер в южните части на окръга, където се научила да чете лицата на хора, опитващи се да не се издадат, до съдебната палата, където винаги имало много лица и признаци за разчитане и тълкуване.

След като три дни поред я видях да седи в галерията и да следи процес, в който защитавах предполагаем сериен изнасилвач, отидох при нея и я попитах коя е. Очаквах да се окаже, че е неизвестна до този момент жертва на обвиняемия, и с изненада научих, че просто се упражнява да чете лица. Заведох я на обяд, взех телефонния й номер и следващия път, когато избирах съдебни заседатели, я наех да ми помага. Беше абсолютно точна в наблюденията си и впоследствие я бях използвал няколко пъти.

— Е — попитах, докато разгъвах черната салфетка в скута си. — Как са моите съдебни заседатели?