Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Да, стига да му плащаме и да може да си поръчва рум сървиз.

— Добре, тогава го доведи. А къде е записът? В делото има само бележки по него. Не искам да го видя за пръв път в съда.

Сиско се озадачи.

— Не знам. Но щом не е тук, мога да накарам Мунис да ни направи копие.

— Не съм го виждал в кантората, така че ми направи копие. Друго?

— Още две неща. Първо, свързах се с моя източник в разследването на убийството на Винсънт и той не знаеше нищо за заподозрян и за снимката, която сутринта ти е показал Бош.

— Нищо ли?

— Абсолютно.

— Как мислиш? Дали Бош знае, че информацията изтича от твоя човек, и затова го държи на тъмно?

— Нямам представа. Но тая работа със снимката я чуваше за пръв път.

Замислих се над значението на всичко това.

— Бош изобщо върна ли се да покаже снимката на Рен?

— Не — отговори Лорна. — Цяла сутрин бях с нея. Бош не е идвал нито преди, нито след обедната почивка.

Не бях сигурен какво заключение да си направя от тези факти, но сега нямах време да се занимавам с тях. Трябваше да се заема с делата.

— А второто нещо? — попитах Сиско.

— Моля?

— Нали спомена, че имаш да ми казваш още две неща. Какво е второто?

— А, да. Видях се с ликвидатора на Винсънт и ти се оказа прав. Единият дълъг сърф на Патрик още е при него.

— Колко му иска?

— Николко.

Погледнах го с повдигнати вежди, питах се къде е уловката.

— Да речем просто, че иска да ти направи услуга. Изгубил е добър клиент в лицето на Винсънт. Мисля, че се надява да го използваш при бъдещи ликвидации. И аз не го разубедих, нито му казах, че обикновено не приемаш заплащане в натура от клиентите си.

Разбирах какво се е случило. Сърфът нямаше да влече след себе си реални ангажименти.

— Благодаря, Сиско. Донесе ли го?

— Не, не беше в офиса му. Но се обади на някого да му го занесе следобед. Мога пак да отида, ако искаш.

— Не, само ми дай адреса и ще пратя Патрик да го прибере. Какво стана с Брус Карлин? Днес нямахте ли среща? Може той да е взел записа на Мунис.

Нямах търпение да чуя за Брус Карлин по няколко причини. На първо място исках да знам дали е работил за Винсънт по делото Уимс. В такъв случай можеше да ме отведе до сребърния куршум.

Но Сиско не отговори на въпроса ми. Лорна се обърна и двамата се спогледаха, като че ли се чудеха кой от тях да ми съобщи лошата новина.

— Какво има? — попитах рязко.

— Карлин се ебава с нас — каза Лорна.

Виждах, че гневно е стиснала зъби. И знаех, че използва такива думи само в извънредни случаи. Със срещата с Карлин се беше случило нещо и това особено я разстройваше.

— Как така?

— Ами изобщо не се появи в два, както обеща. Вместо това се обади по телефона веднага след като Рен позвъни да ни каже, че напуска, и ни даде новите си условия.

Ядосано поклатих глава.

— Новите си условия ли?! Колко иска?

— Предполагам, е разбрал, че при двеста долара на час няма да изкара много, тъй като сигурно щеше да ни таксува два-три часа максимум. Толкова време щеше да му трябва на Сиско. Затова каза, че искал твърда цена, иначе сами сме можели да си вършим работата.

— Колко?

— Десет хиляди долара.

— Майтапиш се!

— Точно това му казах и аз.

Погледнах Сиско.

— Това е изнудване. Няма ли държавна институция, която да регулира вашата дейност бе, хора? Не може ли да го принудим по някакъв начин?

Детективът поклати глава.

— Има всевъзможни регулаторни институции, но това тук е съмнително.

— Да, знам, че е съмнително. И той е съмнителна личност. От години си го мисля.

— Искам да кажа, че той не е имал сделка с Винсънт. Не можем да намерим договор. Така че не е длъжен да ни дава нищо. Просто трябва да го наемем и той определи цената на десет бона. Определено е изнудване, но сигурно е законно. Искам да кажа, ти си адвокатът. Ти кажи дали е законно.

Замислих се за миг, после се опитах да забравя тая наглост. Все още ме движеше придошлият в съда адреналин и не исках да се разсейвам.

— Добре, ще питам Елиът дали е съгласен да му плати. Междувременно, довечера пак ще прегледам всички папки и ако извадя късмет, няма да имаме нужда от него. Ще го пратим на майната му.

— Задник — измърмори Лорна.

Бях съвсем сигурен, че има предвид Брус Карлин, а не мен.

— Добре, това ли е всичко? — попитах. — Нещо друго?

Преместих поглед от единия към другия. Никой нямаше какво повече да ми каже.

— Добре тогава, благодаря ви за всичко, което се налага да търпите и вършите тази седмица. Тръгвайте си и приятна вечер.