Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Заобиколих бюрото на Джери Винсънт и се тръшнах на стола. Отворих чантата и започнах да вадя папките. Гледах на това, което ми предстои да направя, като на сблъсък между мен и тях. Някъде в папките щях да намеря ключа за последната тайна на Джери Винсънт. Щях да намеря сребърния куршум.

Лорна и Сиско влязоха в стаята скоро след като се настаних на мястото си.

— Не видях Рен навън — отбелязах, преди някой от двамата да успее да каже нещо.

— И повече няма да я видиш — отвърна Лорна. — Напусна.

— Малко е неочаквано.

— Отиде да обядва и така и не се върна.

— Обади ли се?

— Да, накрая се обади. Каза, че получила по-добро предложение. Щяла да е секретарка на Брус Карлин.

Кимнах. Това ми се струваше донякъде логично.

— Преди да се потопиш, трябва да обсъдим някои неща — започна Лорна.

— Нали това казах на влизане. Какво ново?

Тя седна на един от столовете пред бюрото. Сиско остана прав и закрачи назад-напред зад нея.

— Добре — продължи Лорна. — Докато беше в съда, се случиха две неща. Първо, трябва да си засегнал някакъв нерв с искането за оглед на вещественото доказателство в делото на Патрик.

— Какво се е случило? — попитах.

— Прокурорът звъня три пъти днес — иска да поговорите за сделка.

Усмихнах се. Макар по-рано да изглеждаше малко вероятно, явно с искането за оглед на вещественото доказателство бях постигнал нещо и може би щях да успея да помогна на Патрик.

— Каква е тази работа? — попита Лорна. — Не си ми казвал, че си подал искане.

— Вчера, от колата. Мисля, че доктор Воглър е подарил на жена си фалшиви диаманти за рождения й ден. И понеже го е страх тя да не узнае, сега ще предложат сделка на Патрик, ако аз оттегля искането си за оглед на вещественото доказателство.

— Добре. Патрик като че ли ми харесва.

— Надявам се да му се размине. Какво друго?

Лорна погледна записките в бележника си. Знаех, че не обича да я припират, но въпреки това го правех.

— Продължават да те търсят много журналисти. За Джери Винсънт, Уолтър Елиът или и за двамата. Искаш ли да те свързвам с тях?

— Не. Нямам време за интервюта.

— Е, и аз им обяснявам същото, но това не ги радва много. Особено онзи тип от „Таймс“. Пълен задник.

— И какво, като не ги радва? Не ме интересува.

— По-добре да внимаваш, Мики. И в ада ярост няма като на отритнат репортер 3 3 Парафраза на стих от „Скърбящата невеста“ на Уилям Конгрийв. — Б.пр. .

Имаше право. Медиите може да те обичат днес и да те погребат утре. Баща ми двайсет години беше медиен любимец. Но към края на кариерата си стана омразен на репортерите, защото им омръзна да измъква виновни хора. Превърна се във въплъщение на съдебната система, която има двойни стандарти за богати обвиняеми с добри адвокати.

— Ще се опитам да съм по-любезен — отвърнах. — Само че не точно сега.

— Добре.

— Нещо друго?

— Струва ми се, че е всичко… Казах ти за Рен, тъй че няма друго. Ще се обадиш ли на прокурора по делото на Патрик?

— Да.

Погледнах над рамото й към Сиско, който продължаваше да стои прав.

— Добре, твой ред е. Разправяй.

— Още работя по Елиът. Главно във връзка с Рилц. Срещнах се и с неколцина от свидетелите ни.

— Имам въпрос за свидетелите — прекъсна го Лорна. — Къде искаш да настаня доктор Арсланян?

Шамирам Арсланян беше авторитетната специалистка по анализ на следи от изстрел, която Винсънт се бе канил да доведе от Ню Йорк като експертна свидетелка, за да обори експерта на прокуратурата. Тя се смяташе за най-добрата в своята област — при финансовите възможности на Уолтър Елиът Джери избираше най-доброто, което може да се купи с пари. Исках я близо до съдебната палата, ала нямах голям избор на хотели.

— Първо опитай в „Чекърс“. И й вземи апартамент. Ако всичко е заето, виж в „Стандард“ и после в Грандхотел Киото. Но й вземи апартамент, за да имаме къде да работим.

— Ясно. Ами Мунис? И него ли искаш наблизо?

Операторът на свободна практика Хулио Мунис живееше в каньона Топанга. Поради близостта на дома му до Малибу той пръв от всички медии стигнал до местопрестъплението, след като чул повикването на детективи от отдел „Убийства“ по радиочестотата на шерифството. Успял да заснеме Уолтър Елиът с шерифите пред вилата на плажа. Той беше ценен свидетел, защото записът и собствените му спомени можеха да потвърдят или оборят показанията на шерифите и детективите.

— Не знам — отвърнах. — От Топанга до центъра понякога се стига за един час, друг път за три. Предпочитам да не рискувам. Сиско, той съгласен ли е да дойде и да отседне в хотел?