Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Знаеш ли какво, ако искаш, може да поживееш с мен няколко седмици. Докато посъбереш пари и се ориентираш.

— У вас ли?

— Да. Нали разбираш, временно.

— С вас?!

Разбрах грешката си.

— О, не ме разбра, Патрик. Имам къща и ще си имаш собствена стая. Всъщност в сряда вечер и всеки втори уикенд ще е по-добре, ако отсядаш при приятел или в мотел. Тогава ми гостува дъщеря ми.

Той се замисли и кимна.

— Да, става.

Протегнах ръка през бюрото и му дадох знак да ми върне листчето с адреса на ликвидатора. Докато говорех, написах там и своя адрес.

— Прибери си сърфа и после отиди вкъщи, на втория адрес. Феърхолм е вдясно от каньона Лоръл, една улица преди Маунт Олимпъс. Качваш се по стъпалата на предната веранда и там има маса, столове и пепелник. Ключът е под пепелника. Спалнята за гости е отдясно след кухнята. Чувствай се като у дома си.

— Благодаря.

Взе листчето и погледна адреса, който бях написал.

— Аз сигурно ще се прибера късно. Другата седмица започвам процес и дотогава ми остава да свърша много работа.

— Добре.

— Виж, става дума само за няколко седмици. Докато отново си стъпиш на краката. Междувременно може да си помагаме един на друг. Нали разбираш, ако единия започне да го боли, другият да бъде на негово разположение и да можем да си говорим за това. Съгласен?

— Съгласен.

Известно време помълчахме, и двамата навярно замислени за сделката. Не казах на Патрик, че в края на краищата той може да ми помогне повече, отколкото аз на него. През последните две денонощия напрежението от новите дела започваше да ми тежи. Усещах, че ме тегли назад, изпитвах желание да се върна в обвития с памук свят, който можеха да ми дадат хапчетата. Те отваряха пространство между мен и тухлената стена на действителността. Започвах да копнея за това разстояние.

Дълбоко в душата си знаех, че не го искам отново, и Патрик може би щеше да ми помогне да го избегна.

— Благодаря, господин Холър.

Откъснах се от мислите си и го погледнах.

— Казвай ми Мики. И аз съм този, който трябва да благодари.

— Защо правите всичко това за мен?

Погледнах голямата риба на стената зад него, после пак преместих очи върху лицето му.

— Не съм сигурен, Патрик. Но се надявам, че ако ти помогна, ще помогна и на себе си.

Той кимна в знак, че разбира за какво говоря. Странно, защото самият аз не бях сигурен какво съм искал да кажа.

— Върви да си прибереш сърфа, Патрик. Ще се видим вкъщи. И да не забравиш да се обадиш на майка си.

Когато най-после останах сам, започнах процеса както винаги — с чисти листове и остри моливи. От килера извадих два бележника и четири молива „Блак Уориър“. Подострих ги и се захванах за работа.

Винсънт беше разделил делото Елиът в две папки. Едната съдържаше документите на обвинението, а втората, по-тънката — документите на защитата. Тежестта на втората не ме безпокоеше. Всичко, което влизаше в нея, отиваше при прокурора. Опитният адвокат държи папката тънка. Останалото пази в главата си или на микрочип в компютъра, ако е безопасно. Не разполагах нито с главата, нито с лаптопа на Винсънт. Но бях сигурен, че тайните му са скрити някъде в папките. Там беше сребърният куршум. Само трябваше да го открия.

Започнах с по-дебелата папка, прокурорската. Четях всичко, всяка страница, всяка дума. Водех си записки в единия бележник, а в другия чертаех блок схема на хронологията и фактите. Проучих снимките от местопрестъплението с лупа, която извадих от чекмеджето на бюрото. Съставих списък с всички имена, които срещнах в документите.

Оттам продължих с папката на защитата и отново прочетох всяка дума на всяка страница. Телефонът звъня на два пъти, но даже не погледнах да видя името на дисплея. Не ме интересуваше. Безмилостно преследвах едно-единствено нещо. Сребърния куршум.

Когато приключих с делото Елиът, отворих папките по делото Уимс и прочетох всички документи и доклади в тях, доста времеемък процес. Тъй като бяха арестували Уимс вследствие на публичен инцидент, привлякъл участието на голям брой униформени шерифи и антитерористи, тази папка беше дебела, заради докладите на различните участващи звена и служители на местопрестъплението. Беше пълна с разпечатки на разговорите с Уимс, оръжейни и балистични доклади, дълги списъци на веществени доказателства, свидетелски показания, записи от оперативно комуникационни центрове и доклади за пращане на патрули.

В папката имаше много имена и аз сравних всяко със списъка от делото Елиът. Проверих и адресите.