Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Но знаеш ли в какво съм убеден, Уолтър?

— В какво?

— Че криеш нещо от мен.

— За какво говориш?

— Има нещо в това дело, което не знам и което ти не споделяш с мен.

— Нямам представа за какво говориш.

— Прекалено си самоуверен, Уолтър. Като че ли знаеш, че ще спечелиш.

— Наистина ще спечеля. Защото съм невинен.

— Не е достатъчно да си невинен. Понякога осъждат и невинни и дълбоко в душата си всеки го знае. Тъкмо затова никога не съм срещал напълно невинен човек, който да не се страхува. Да не се страхува, че системата няма да сработи, че тя е създадена да намира виновните за виновни, а не невинните за невинни. Ето какво пропускаш, Уолтър. Ти не се страхуваш.

— Не знам за какво говориш. Защо да ме е страх?

Вперих очи в него, опитвах се да проникна в мислите му. Бях сигурен, че инстинктът не ме лъже. Имаше нещо, което не знаех, нещо, което бях пропуснал да забележа в материалите по делото или което Винсънт бе носил в главата си, вместо в папките. Каквото и да беше, Елиът все още не искаше да го сподели с мен.

Засега нямаше проблем. Понякога е по-лесно да не знаеш нещо, което знае клиентът ти, защото щом изпуснеш духа от бутилката, не можеш да го върнеш обратно.

— Добре, Уолтър — казах. — Пак ще се върнем на този въпрос. А сега на работа.

И без да изчакам отговор, отворих папката на защитата и прегледах бележките, които си бях водил върху вътрешната страна на корицата.

— Мисля, че сме готови със свидетелите и стратегията, що се отнася до аргументите на обвинението. Обаче в делото не намерих последователна стратегия за твоята защита.

— Какво искаш да кажеш? Джери ме уверяваше, че сме готови.

— Може и да не сме, Уолтър. Знам, че не искаш да го видиш и чуеш, обаче ето какво открих в делото.

И плъзнах двете страници по полираната маса към него.

— Какво е това?

— Искане за отлагане. Джери го е съставил, но така и не го е подал. Обаче е ясно, че е искал да отложи процеса. Отпечатал го е в понеделник, само няколко часа преди да го убият.

Елиът поклати глава и побутна документа обратно към мен.

— Не, ние разговаряхме за това и той се съгласи с мен да започнем по график.

— В понеделник ли беше това?

— Да, в понеделник. Когато за последен път се чух с него.

Кимнах. Това отговаряше на един от въпросите ми. Винсънт пазеше отделни счетоводни документи за всяко дело и бях забелязал, че в деня на убийството е таксувал един час на Елиът.

— В кантората му ли проведохте този разговор, или в твоя офис?

— Разговаряхме по телефона. В понеделник следобед. Той ми беше оставил съобщение на телефонния секретар и аз му позвъних. Нина може да ти даде точния час, ако ти е нужен.

— Тук пише, че е било в три часа. За отлагането на процеса ли разговаряхте?

— Да, обаче аз му казах, че не искам да го отлагам.

Винсънт беше таксувал един час. Зачудих се колко време са спорили с Елиът за отлагането.

— Защо искаше да отложи процеса? — попитах.

— Просто имаше нужда от още време за подготовка и може би от още пари. Аз му заявих, че сме готови, както го заявявам и на теб. Готови сме!

Подсмихнах се и поклатих глава.

— Само че не ти си адвокатът тук, Уолтър, а аз. И се опитвам да ти обясня, че тук не виждам почти нищо по стратегията на защитата. Мисля, че затова Джери е искал да отложи процеса. Не е имал аргументи.

— Не, всъщност аргументи няма обвинението.

Елиът започваше да ми омръзва с упоритото си настояване да изземва моята роля на адвокат.

— Чакай да ти обясня как стават нещата — въздъхнах уморено. — И ме извини, ако вече знаеш всичко това, Уолтър. Процесът има две части, нали така? Първо започва прокурорът и излага своите аргументи. След като свърши, ние имаме възможност да ги оборим. После идва нашият ред и тогава излагаме своите доказателства и алтернативни теории за престъплението.

— Ясно.

— И след като се запознах с материалите, мога да ти кажа, че Джери Винсънт повече е разчитал на аргументацията на обвинението, отколкото на защитата. Има…

— Как така?

— Искам да кажа, че се е съсредоточил върху обвинението. Има контра свидетели и подробни планове за разпит на всички свидетели, които призове обвинението. Но ми липсва нещо откъм онази част на уравнението, която се пада на защитата. Ние нямаме алиби, алтернативни заподозрени, теории, абсолютно нищо. Поне в папките няма нищо. И точно това имам предвид, като казвам, че нямаме аргументация. Някога обсъждал ли е с теб как възнамерява да развие защитата?