Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Вдигнах телефона към ухото си.

— Ало?

— Аз съм. Само проверявам да видя кога ще дойдеш.

„Аз“ беше бившата ми жена Маги Макфърсън. Според неотдавна преработеното съдебно постановление за родителските права можех да съм с дъщеря си само в сряда вечер и всеки втори уикенд. Това нямаше нищо общо с предишните ни съвместни права. Обаче аз сам се бях лишил от тях, наред с втория си шанс с Маги.

— Сигурно към седем и половина. Следобед имам среща с клиент и може да позакъснея.

Отсреща последва мълчание и усетих, че съм дал грешния отговор.

— Какво, ще излизаш ли? — попитах. — В колко часа искаш да дойда?

— Би трябвало да изляза в седем и половина.

— Тогава ще дойда по-рано. Кой е късметлията?

— Това не ти влиза в работата. Но като стана дума за късметлия, чух, че си получил цялата практика на Джери Винсънт.

Нина Албрект и Патрик Хенсън влязоха в спалнята. Младежът се взря в липсващия квадрат от килима. Запуших телефона с длан и ги помолих да слязат долу и да ме почакат. После продължих разговора. Бившата ми съпруга беше прокурорка и отговаряше за съдебната палата във Ван Найс. Това й позволяваше да чува разни неща за мен.

— Вярно е — потвърдих. — Назначен съм за негов заместник, обаче не знам доколко това ме прави късметлия.

— Би трябвало добре да се позабавляваш с делото Елиът.

— В момента съм в къщата, в която е извършено убийството. Хубава гледка.

— Е, желая ти успех в измъкването му. Ако някой може да го постигне, това си ти.

Каза го с презрителен прокурорски тон.

— Няма да отговоря на тази реплика.

— И без това знам как би отговорил. Още нещо. Довечера няма да имаш компания, нали?

— За какво говориш?

— За преди две седмици. Хейли каза, че там нощувала някаква жена. Мисля, че името й беше Лейни. Чувствала се много неловко.

— Не се тревожи, довечера няма да е там. Тя просто ми е приятелка и спеше в стаята за гости. Но за протокола, мога да каня когото си искам да нощува вкъщи, защото това си е моят дом. И ти си свободна да правиш същото у вас.

— Освен това съм свободна да отида при съдията и да заявя, че излагаш дъщеря ни на контакти с наркомани.

Дълбоко си поех дъх и отговорих колкото можех по-спокойно.

— Откъде знаеш на какви контакти излагам Хейли?

— Дъщеря ти не е глупава и има идеален слух. Повтори ми част от разговорите ви и лесно се досетих, че твоята… приятелка е от рехабилитационния център.

— И значи това е престъпление? Да контактувам с хора от рехабилитационния център, така ли?

— Не е престъпление, Майкъл. Просто не смятам, че за Хейли е добре да бъде изложена на контакти с всевъзможни наркозависими, докато е при теб.

— Сега пък станаха всевъзможни. Предполагам, че онзи наркозависим, от когото най-много те е страх, съм аз.

— Е, щом сам се разпознаваш като…

За малко да изгубя самообладание, но поех малко свеж морски въздух и се овладях. Когато заговорих, бях спокоен. Знаех, че гневният изблик само ще ми навреди по-късно, когато дойде време за преразглеждане на постановлението за родителските права.

— Маги, тук говорим за нашата дъщеря. Не я наранявай, като се опитваш да нараниш мен. Тя има нужда от баща си и аз имам нужда от дъщеря си.

— Точно това имам предвид. Ти се справяш добре. Не е разумно да се свързваш с наркозависими.

Стисках телефона толкова силно, че се уплаших да не го счупя. Усетих, че бузите и тилът ми пламват от алената сянка на срама.

— Трябва да затварям.

Думите ми бяха задавени от собствените ми поражения.

— И аз. Ще кажа на Хейли, че ще дойдеш до седем и половина.

Винаги го правеше — завършваше разговора с намеци, че ще разочаровам дъщеря си, ако закъснея или не успея да я взема според уговорката ни. Тя затвори, преди да успея да отговоря.

Дневната на долния етаж пустееше, но после видях Патрик и Нина на долната тераса. Излязох и застанах до парапета, откъдето Хенсън се взираше във вълните. Опитах се да изхвърля от главата си разговора с бившата ми жена.

— Патрик, нали ми каза, че си се опитвал да сърфираш тук, обаче течението било прекалено силно?

— Точно така.

— Течението откъм брега ли имаше предвид?

— Да, тук е много силно. Заради формата на залива. Силата на вълните, които се движат на север, се пренасочва под повърхността и все едно рикошира на юг. Следва бреговата линия на заливчето, преминава покрай целия бряг и излиза навън. На два пъти съм попадал в тоя въртоп бе, човек. Отнасяше ме чак до ония скали в южния край.