Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Като едноръкия в „Беглецът“ ли?

Поклатих глава.

— Не точно.

Спомнях си пълнометражния филм и телевизионния сериал преди него. И в двата наистина имаше еднорък герой. Аз говорех за димна завеса, за алтернативна теория, измислена от защитата, защото не вярвах на уверенията на Елиът за неговата невинност, поне засега.

Разнесе се иззвъняване. Продуцентът извади мобилния телефон от джоба си и погледна дисплея.

— Уолтър, имаме работа — казах твърдо.

Той не отговори на обаждането и неохотно прибра телефона. Продължих:

— Добре, по време на обвинителната фаза от процеса ще използваме разпита на техните свидетели, за да направим едно нещо кристално ясно за съдебните заседатели. А именно, че щом анализът на следите от стрелба е дал положителен резултат…

— Фалшив положителен резултат!

— Няма значение. Въпросът е, че щом са получили убедително според тях доказателство, че ти съвсем скоро си стрелял с оръжие, те са заложили само на теб. Следствието се е фокусирало върху едно-единствено нещо. Върху теб. И в резултат са оставили много камъни непреобърнати. Например, Рилц е в страната едва от осем години. Нито един следовател не е отишъл в Германия да провери миналото му и дали е имал там врагове, които желаят смъртта му. Това е само едно от нещата. Те не са го проверили внимателно и в Лос Анджелис. Този човек е имал достъп до домовете и живота на едни от най-богатите жени в града. Прощавай за откровеността, обаче Рилц тъпкал ли и е други свои омъжени клиентки, или само жена ти? Има ли вероятност да е разярил и други видни и влиятелни мъже, или само теб?

Елиът не отговори на безцеремонните ми въпроси. Нарочно му ги бях задал толкова грубо, за да видя дали ще го вбеся и изобщо дали ще предизвикам някаква реакция, противоречаща на твърденията му, че бил обичал жена си. Обаче той не реагира по какъвто и да е начин.

— Разбираш ли какво имам предвид, Уолтър? Акцентът е бил върху теб почти от самото начало. Когато дойде ред на защитата, ние ще го прехвърлим върху Рилц. И така ще посеем съмнения, които ще пораснат като стебла в царевична нива.

Елиът замислено кимна, вторачен в отражението си върху политурата на масата.

— Но това не може да е сребърният куршум, за който е говорил Джери — продължих аз. — И насочването към Рилц крие рискове.

Клиентът ми вдигна поглед към мен.

— Защото прокурорът също е видял тази слабост, когато следователите са му предали делото. Имал е пет месеца да предвиди, че може да тръгнем натам, и ако го бива, а аз съм сигурен, че го бива, тайно се е готвил за тази възможност.

— Това не трябва ли да става ясно от доказателствения материал?

— Не винаги. Работата с доказателствения материал сама по себе си е изкуство. Обикновено е важно какво липсва в него и тъкмо от това трябва да се пазиш. Джефри Голанц е опитен професионалист. Знае точно какво е длъжен да включи и какво може да запази за себе си.

— Познаваш ли Голанц? Изправял ли си се срещу него в съда?

— Не го познавам и никога не сме се срещали в съда.

Но ми е известна репутацията му. Никога не е губил процес.

Погледнах си часовника. Времето течеше бързо и трябваше да се размърдам, ако исках да взема дъщеря си навреме.

— Добре — казах. — Трябва да обсъдим още някои неща. Да поговорим за това дали ще дадеш показания.

— Това не е въпрос. А факт. Искам да си изчистя името. Съдебните заседатели ще държат да кажа, че не съм го извършил.

— Знаех, че ще ми отговориш така, и оценявам емоционалността, с която твърдиш, че си невинен. Но показанията ти трябва да са нещо повече. Те трябва да дадат обяснение и тук вече си имаме проблем.

— Не ме интересува.

— Ти ли уби жена си и любовника й?

— Не!

— Тогава защо си отишъл в къщата?

— Имах подозрения. Ако беше там с някого, щях да се изправя лице в лице с нея, а него да го изхвърля най-позорно.

— Нали не очакваш съдебните заседатели да повярват, че човек, който ръководи киностудио за един милиард долара, си е взел цял следобед почивка, за да отиде в Малибу да шпионира жена си?

— Не съм я шпионирал. Имах подозрения и отидох да се уверя лично.

— И да се изправиш срещу нея с оръжие, така ли?

Елиът отвори уста да възрази, но после се поколеба и премълча.

— Виждаш ли, Уолтър? Ако се изправиш там, ще се подложиш на всякакви въпроси, повечето от които много опасни.

Той поклати глава.

— Не ме интересува. Това е факт. Виновните не дават показания. Всеки го знае. Ще свидетелствам, че не съм го извършил.