Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Насочваше показалец към мен при всяка сричка от последното изречение. Въпреки всичко неговата ярост ми допадаше. В него имаше правдоподобност. Може би щеше да оцелее, ако седнеше на свидетелската скамейка.

— Е, в крайна сметка решението си е твое — отвърнах. — Ще те подготвим да дадеш показания, но няма да решаваме окончателно, преди да сме навлезли в защитната фаза на процеса и не сме наясно кое как е.

— Вече е решено. Ще свидетелствам.

Лицето му започна да придобива тъмночервен оттенък. Тук трябваше да пипам леко. Не исках да даде показания, ала беше неетично да му забраня. Решението трябваше да се вземе от клиента и ако той някога заявеше, че съм го взел вместо него или че съм отказал да му позволя да свидетелства, адвокатската колегия щеше да ме връхлети като рой разгневени пчели.

— Виж, Уолтър, ти си влиятелен човек. Ръководиш студио, произвеждаш филми и ежедневно залагащ милиони долари. Всичко това ми е ясно. Свикнал си да взимаш решения, без никой да ги оспорва. Но когато започне процесът, аз съм шефът. И въпреки че ти сам ще вземеш това решение, аз трябва да знам, че ме слушаш и обмисляш съветите ми. Ако не го правиш, няма смисъл да продължаваме нататък.

Той грубо потърка лицето си с длан. Този момент беше много труден за него.

— Добре. Разбирам. По-късно ще вземем окончателно решение по този въпрос.

Каза го неохотно. Отстъпка, която не желаеше да прави. На никой не му се ще да предаде властта си на друг.

— Добре, Уолтър. Мисля, че сега и двамата сме на една и съща страница.

Отново си погледнах часовника. В списъка ми имаше още няколко неща и ми оставаше малко време.

— Да продължаваме — казах.

— Моля.

— Искам да включа двама души в екипа на защитата. Това ще са екс…

— Не. Предупредих те: колкото повече адвокати има обвиняемият, толкова по-виновен изглежда. Виж само Бари Бондс 2 2 Американски бейзболист, замесен в скандал с употреба на стероиди. — Б.пр. . Опитай се да ме убедиш, че хората не го смятат за виновен. Той има повече адвокати, отколкото съотборници.

— Не ме остави да довърша, Уолтър. Не говоря за адвокати и когато процесът започне, обещавам ти, че на масата ще седим само двамата с теб.

— Тогава кого искаш да включим?

— Консултантка по съдебните заседатели и още един човек, който да поработи с теб върху имиджа ти и даването на показания, такива неща.

— Без консултантка по съдебните заседатели. Все едно, че се опитваш да скалъпиш нещата.

— Виж, жената, която искам да назнача, ще седи в галерията. Никой няма да я забележи. Тя си изкарва прехраната с покер и просто чете човешките лица, търси издайнически признаци. Това е всичко.

— Не, няма да плащам за такива дивотии.

— Сигурен ли си, Уолтър?

Цели пет минути се опитвах да го убедя, обясних му, че изборът на съдебни заседатели може да се окаже изключително важна част от процеса. Подчертах, че при косвените доказателства като неговия случай акцентът трябва да падне върху избора на съдебни заседатели с либерални възгледи, които не вярват, че нещо автоматично е вярно само защото са го казали полицаи или прокурори. Посочих му, че се гордея със способността си да избирам съдебни заседатели, но че няма да е зле, ако имам възможността да се възползвам от услугите на експертка, която може да чете лица и жестове. И след цялата тази пледоария Елиът просто поклати глава.

— Дивотии. Имам доверие в твоите способности.

За миг се вгледах в него и реших, че сме разговаряли достатъчно за днес. Следващия път щях да повдигна останалите въпроси. Бях осъзнал, че макар на думи да ме признава за шеф по отношение на процеса, няма съмнение, че именно той твърдо контролира положението.

И не можех да не си мисля, че има вероятност това да го отведе право в затвора.

Когато оставих Патрик при колата му в центъра и потеглих за Долината в натоварения вечерен трафик, вече знаех, че ще закъснея и ще се стигне до нов сблъсък с бившата ми жена. Обадих й се, за да й съобщя, но тя не вдигна, така че оставих съобщение. Когато най-после се добрах до жилищния й комплекс в Шърман Оукс, наближаваше седем и четирийсет. Заварих майка и дъщеря да ме чакат на тротоара. Хейли стоеше с наведена глава и зяпаше земята. Бях забелязал, че е започнала да заема тази поза винаги, когато родителите й се намират в непосредствена близост един до друг. Сякаш стоеше в телепортаторен кръг и чакаше да я прехвърлят далеч от нас.

Спрях и отключих вратите. Маги помогна на Хейли да се настани отзад с училищната си раница и сака с вещите й за пренощуването.