Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Обективът рязко се прехвърли от колата към шерифите, опасващи къщата с полицейска лента, после се върна върху патрулката. Този път детективите Кайндър и Ериксън извеждаха Елиът навън. Свалиха му белезниците и го поведоха към къщата.

Спрях записа с дистанционното управление и го върнах на мястото, където Мунис снимаше отблизо моя клиент в колата. Превъртях напред и после замразих кадъра, за да покажа на съдебните заседатели Елиът, който седеше наведен напред, защото ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба.

— Добре, господин Мунис, бих искал да насоча вниманието ви към покрива на патрулната кола. Какво виждате отпечатано отгоре?

— Виждам означението на колата. „Четири А“ или „четири алфа“, както казват по радиостанцията шерифите.

— Познавате ли това означение? Виждали ли сте го по-рано?

— Ами, аз често слушам полицейската честота, тъй че познавам означението „четири алфа“. И даже бях виждал тая патрулка по-рано същия ден.

— При какви обстоятелства?

— Слушах полицейската честота и чух за престрелка в щатския парк Малибу Крийк. И отидох да снимам там.

— В колко часа беше това?

— Към два през нощта.

— Значи около десет часа преди да снимате действието около къщата на Елиът, сте отишли да снимате стрелбата в парка, така ли?

— Точно така.

— И същата кола с означение „четири алфа“ е участвала в този първи инцидент?

— Да, когато най-накрая го заловиха, откараха заподозрения с „четири алфа“. Същата кола.

— Приблизително по кое време се случи това?

— Трябва да е било чак към пет сутринта. Беше дълга нощ.

— Заснехте ли случилото се?

— Да. Записът е отначало на същата касета.

Той посочи замразения кадър на екрана.

— Тогава да го видим — казах аз.

Натиснах бутона за връщане на дистанционното управление. Голанц моментално скочи, възрази и помоли за консултация при съдията. Стантън ни даде знак и аз взех със себе си свидетелския списък, който бях внесъл в съда преди две седмици.

— Ваша чест — гневно започна прокурорът. — Защитата за пореден път се опитва да ни измами. Нито в доказателствения материал, нито където и да е другаде няма признаци за намерението на господин Холър да разгледа някакво друго престъпление със същия свидетел. Възразявам срещу представянето на този запис.

Спокойно плъзнах свидетелския списък пред съдията. Според правилата за доказателствения материал трябваше да посоча всеки свидетел, когото възнамерявам да призова, и да дам кратко обобщение на показанията, които очаквам от него. Хулио Мунис присъстваше в списъка ми. Обобщението беше кратко, но обхващаше всичко.

— Тук ясно се казва, че той ще свидетелства за запис, заснет от него на втори май, деня на убийството — заявих. — Записът от парка е направен в деня на убийството, втори май. Списъкът е внесен преди две седмици, ваша чест. Господин Голанц е можел да разговаря с този свидетел и да провери записите му. Очевидно не го е направил.

Съдията проучи свидетелския списък за миг и кимна.

— Възражението се отхвърля. Можете да продължите, господин Холър.

Върнах се, превъртях записа и го пуснах. Съдебните заседатели продължаваха да гледат с неотслабващо внимание. Образите на нощния запис бяха по-зърнести и сцените подскачаха повече от тези на предишния.

Накрая се появи мъж със закопчани зад гърба ръце, вкарваха го на задната седалка на патрулен автомобил. Един шериф затвори вратата и удари два пъти по покрива. Колата потегли и мина точно пред камерата. В този момент отново замразих кадъра.

Зърнестият образ на патрулката едновременно показваше мъжа на задната седалка и покрива на колата.

— Господин Мунис, какво е означението на покрива на патрулката?

— Пак е „четири А“ или „четири алфа“.

— Къде седи мъжът, когото откарват?

— Отдясно на задната седалка.

— Ръцете му закопчани ли са с белезници?

— Ами, бяха, когато го вкарваха в колата. Заснех го.

— Закопчани зад гърба му, нали така?

— Точно така.

— Не е ли в същата поза и на същото място в патрулката като господин Елиът, когато сте го заснели осем часа по-късно?

— Да. В абсолютно същата поза.

— Благодаря ви, господин Мунис. Нямам повече въпроси.

Голанц се отказа от разпита на свидетеля. Нищо в свидетелските му показания не можеше да се атакува и видеозаписът не лъжеше. Мунис слезе от свидетелската скамейка. Казах на съдията, че искам да оставя екрана за следващия свидетел и призовах шериф Тод Столуорт.