Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Бях прекарал по-голямата част от уикенда с Шами, както предпочиташе да я наричат. Бяхме обсъдили следите от изстрел в делото Елиът и показанията, които щеше да даде за защитата тя, както и въпросите, които можеше да очаква от Голанц. Всичко това беше отложено за толкова напреднала фаза от играта, за да избегнем проблемите, свързани с предаването на доказателствения материал. Ето защо я бях държал на тъмно за сребърния куршум чак до последния възможен момент.

Нямаше съмнение, че е звезда под наем. Беше водила предаване по Съдебната телевизия за собствените си подвизи. Когато я заведох на вечеря в „Палмата“, на два пъти я спираха да й искат автограф и си говореше на малко име с двама телевизионни шефове, които дойдоха да я поздравят на масата ни. И взимаше хонорар като звезда. За четири дни в Лос Анджелис, през които да проучи веществените доказателства, да се подготви и да даде показания, щеше да получи десет хиляди долара, плюс режийните. Добра работа, ако можеш да си я уредиш, а тя можеше. Беше известно, че проучва многобройните предложения и избира само онези, в които е твърдо убедена, че е допусната много сериозна съдебна грешка. Освен това не е зле да участваш в дело, което привлича вниманието на националните медии.

След първите десет минути с нея вече знаех, че ще си струва и последния цент, който й плаща Елиът. Щеше да е двоен проблем за обвинението. Излъчването й щеше да спечели съдебните заседатели, а фактите й щяха да подпечатат сделката. Процесът до много голяма степен зависи от свидетелите, а не от това какво разкриват техните показания. Номерът е да продадеш аргументите си на съдебните заседатели, а Шами можеше да продаде и изгорели кибритени клечки. Експертът по криминалистика на прокуратурата беше лабораторен плъх с излъчване на епруветка. Моята свидетелка беше водила телевизионно предаване, наречено „Химически зависими“.

Когато моята дългокоса свидетелка се появи от дъното, чух тихо жужене в съдебната зала — тя привличаше всички погледи, докато минаваше по централната пътека. Пресече опитното поле и се насочи към свидетелската скамейка. Носеше морскосин костюм, който плътно обхващаше формите й и подчертаваше водопада от руси къдрици по раменете й. Даже съдия Стантън изглеждаше заслепен и помоли съдебния шериф да й донесе чаша вода още преди да се е заклела. Не беше питал лабораторния плъх на обвинението дали иска нещо.

След като съобщи името си и го произнесе по букви, и се закле да казва истината и само истината, аз се изправих зад катедрата с бележника си.

— Добър ден, доктор Арсланян. Как сте?

— Много добре, благодаря.

В гласа й се долавяха слаби нотки южняшки акцент.

— Преди да поговорим за биографията ви, искам веднага да изясним нещо. Вие сте платена консултантка на защитата, нали така?

— Да. Плаща ми се да съм тук, а не да свидетелствам за каквото и да е друго, освен собственото ми мнение — независимо дали е изгодно за защитата. Това е сделката и аз никога не я променям.

— Добре, разкажете ни откъде сте, докторе.

— В момента живея в Осининг, щата Ню Йорк. Родена съм и израснах във Флорида и съм прекарала доста години в района на Бостън, учих в едно или друго училище.

— Шамирам Арсланян. Това не звучи като име на човек от Флорида.

Тя се усмихна сияйно.

— Баща ми е стопроцентов арменец. Тъй че това ме прави наполовина арменка, наполовина флоридчанка, предполагам.

— Какъв опит имате в криминалистиката?

— Ами, имам две научни степени. Получих магистърска степен по инженерна химия от Масачузетския технологичен институт. После защитих дисертация по криминалистика и колежът „Джон Джей“ в Ню Йорк ме удостои с докторска степен.

— Казвате „удостои“. Това някаква почетна титла ли е?

— По дяволите, не! — възкликна тя. — Цели две години си скъсвах задника от бачкане, за да я получа.

Този път залата избухна в смях и забелязах, че дори съдията се усмихва, преди любезно да удари веднъж с чукчето си, за да въдвори ред.

— Видях в биографията ви, че имате и две бакалавърски степени. Вярно ли е?

— Имам по две от всичко, както изглежда. Две деца. Две коли. Вкъщи даже имам две котки, Уилбър и Орвил. Е, не могат да хвърчат като братя Райт.

Хвърлих поглед към масата на обвинението и видях, че Голанц и неговата помощничка гледат право напред и изобщо не се усмихват. Плъзнах очи към съдебните заседатели и се уверих, че и дванайсетимата прехласнато са се вторачили в моята свидетелка. Вече ядяха от шепата й, а експертката още не беше започнала.