Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Когато влезе, Столуорт изглеждаше още по-разгневен. Това ме радваше. Освен това изглеждаше изтощен и униформата му сякаш беше увехнала върху тялото му. Върху единия ръкав на ризата му имаше черно петно, навярно от някаква схватка през нощта.

Бързо установих самоличността му и факта, че е шофирал автомобил „четири алфа“ в участъка в Малибу през първата смяна в деня на убийството на Мици Ели-ът и Йохан Рилц. Преди да му задам следващия въпрос, Голанц отново възрази и помоли за консултация при съдията. Когато се приближихме до банката, той разпери ръце, сякаш питаше „Каква е тази работа?“ Стилът му вече започваше да ми омръзва.

— Ваша чест, възразявам срещу този свидетел. Защитата го е включила в свидетелския списък сред множеството шерифи, които са били на местопрестъплението, и той няма връзка с делото.

Пак бях приготвил свидетелския списък. Този път ядосано го шляпнах пред Стантън и прокарах показалец по колоната, докато не стигнах до Тод Столуорт. Намираше се сред още петима шерифи, които бяха присъствали на местопрестъплението във вилата на Елиът.

— Ваша чест, ако съм крил Столуорт, значи съм го крил пред очите на всички. Той ясно е вписан в графата на органите на реда. Обяснението е същото като преди. Тук пише, че ще свидетелства за случилото се на втори май. Написал съм само това, защото изобщо не съм разговарял с него. Сега за пръв път ще чуя това, което има да каже.

Голанц поклати глава и се опита да запази самообладание.

— Ваша чест, защитата още от самото начало на процеса разчита на хитрости и измами, за да…

— Господин Голанц — прекъсна го съдията, — не казвайте нещо, което не можете да докажете и което ще ви вкара в неприятности. Този свидетел, също като предишния, когото призова господин Холър, фигурира в списъка от две седмици. Черно на бяло. Имали сте всички възможности да проверите какво ще кажат тези хора. Ако не сте се възползвали от тях, решението си е било ваше. Но това не е нито хитрост, нито измама. Мерете си думите.

За миг прокурорът остана със сведена глава, после каза тихо:

— Ваша чест, обвинението моли за кратко прекъсване.

— Колко кратко?

— До един часа.

— Не бих казал, че два часа са „кратко прекъсване“, господин Голанц.

— Ваша чест — обадих се. — Възразявам срещу каквото и да е прекъсване. Прокурор Голанц просто иска да ми вземе свидетеля и да обърне показанията му в своя полза.

— Сега пък аз възразявам срещу това — тросна се прокурорът.

— Вижте, никакво прекъсване, никакво протакане и край на препирните — отсече съдията. — Вече изгубихме по-голямата част от сутринта. Възражението се отхвърля. Върнете се на местата си.

Подчинихме се и аз пуснах трийсетсекунден откъс от видеозаписа, който показваше вкарването на окования в белезници мъж на задната седалка на патрулен автомобил „четири алфа“ в щатския парк Малибу Крийк. Замразих образа на същото място като по-рано, точно когато колата минаваше пред камерата. Оставих го на екрана и продължих разпита на свидетеля.

— Шериф Столуорт, вие ли управлявате този автомобил?

— Да.

— Кой е мъжът на задната седалка?

— Ели Уимс.

— Забелязах, че му поставят белезници, преди да го вкарат в колата. Защо? Защото е арестуван ли?

— Да.

— За какво е арестуван?

— Първо, за опит да ме убие. Освен това е обвинен в незаконна стрелба с огнестрелно оръжие.

— Колко незаконни изстрела е произвел?

— Не си спомням точния брой.

— Не са ли били деветдесет и четири?

— Може. Бяха много. Направо вдигна на крак всичко наоколо с тая стрелба.

Столуорт беше уморен и унил, но не се колебаеше в показанията си. Нямаше представа какво е значението им за делото Елиът и явно не се опитваше да помогне на обвинението, като отговаря кратко и неотзивчиво. Сигурно се сърдеше на прокурора, задето не му е съдействал.

— Значи сте го арестували и сте го закарали в недалечния участък Малибу, така ли?

— Не, закарах го чак в окръжния затвор в центъра, където можеха да го приемат в психиатричното отделение.

— Колко време отне това? Пътуването, искам да кажа.

— Около час.

— И после в Малибу ли се върнахте?

— Не, първо закарах алфата на ремонт. Уимс беше прострелял страничния прожектор. Докато бях в центъра, отидох в гаража и помолих да сменят разбитата част. Това отне остатъка от дежурството ми.

— И кога върнахте колата в Малибу?

— В края на дежурството. Предадох я на колегите от дневната смяна.

Погледнах записките си.