Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Не, има грешка. Аз нямам нищо общо с това дело. Току-що свършвам работа и се прибирам вкъщи.

— Шериф Столуорт, няма никаква грешка, а даже да имаше, не можете да не изпълните призовката. Единствено съдията може да ви освободи по моя молба. Ако се приберете вкъщи, само ще го ядосате. Съмнявам се, че искате да ви се ядоса.

Той изпуфтя, като че ли му създават огромно главоболие. Погледна Голанц за помощ, но прокурорът държеше мобилен телефон до ухото си и разговаряше. Стори ми се, че гласът му звучи уплашено.

— Вижте — казах на Столуорт, — просто излезте в коридора и ще…

В този момент чух да викат името ми наред с това на прокурора от предната част на залата. Обърнах се и видях секретарката да ни сочи вратата на кабинета на съдията. Най-после имаше някакво развитие. Голанц свърши разговора си и затвори. Извърнах се от шерифа и тръгнах към кабинета на Стантън.

Облечен в черната си тога, съдията седеше на бюрото си. И той изглеждаше готов за заседанието, ала нещо го задържаше.

— Седнете, господа.

— Искате ли да повикам и обвиняемия, ваша чест? — попитах.

— Не, мисля, че не е нужно. Просто седнете и ще ви обясня какво става.

Седнахме един до друг пред бюрото. Виждах, че Голанц вътрешно се измъчва заради призовката на Столуорт и нейното значение. Стантън се наведе напред и сплете пръсти върху сгънатия лист, който лежеше пред него.

— Имаме необичайна ситуация, отнасяща се до нарушение на съдебен заседател. Тя все още се… развива и се извинявам, задето досега ви държах в неведение.

Замълча. Гледахме го и се чудехме дали трябва да излезем и да се върнем в залата, или може да му зададем въпроси. Но след секунда съдията продължи.

— В четвъртък в кабинета ми се е получило писмо, адресирано лично до мен. За съжаление имах възможност да го отворя едва след петъчното заседание — позадържах се тук, за да отметна малко работа, след като всички си тръгнаха. В писмото пише… е, ето го и самото писмо. Аз вече съм го държал в ръце, но вие двамата не го пипайте.

Разгъна листа, и ни позволи да го прочетем. Изправих се, за да мога да се наведа над бюрото. Голанц беше достатъчно висок дори и седнал, така че не му се налагаше.

Съдия Стантън, трябва да знаете, че съдебен заседател номер седем не е онзи, за когото го смятате и за когото се представя. Проверете в „Локхийд“ и отпечатъците му. Бил е и арестуван.

Писмото беше разпечатано на лазерен принтер. По листа нямаше други следи освен двата ръба от сгъването.

Седнах и попитах:

— Запазихте ли плика, с който е получено?

— Да — отвърна Стантън. — Няма обратен адрес и клеймото е от Холивуд. Ще пратя и писмото, и плика да ги погледнат в лабораторията на шерифството.

— Надявам се, че не сте разговаряли с този заседател, ваша чест — рече Голанц. — Редно е ние да присъстваме и да участваме в разпитите му. Това може да е маневра за отстраняване на заседателя от процеса.

Очаквах да се втурне да защитава съдебния заседател. От негова гледна точка, номер седем беше син.

Побързах да се защитя.

— Прокурор Голанц иска да каже, че това е маневра от страна на защитата. Възразявам срещу това обвинение.

Съдията бързо вдигна ръце в успокоителен жест.

— Задръжте топката, и двамата. Още не съм разговарял с номер седем. През целия уикенд размишлявах как да постъпя тази сутрин. Посъветвах се с неколцина колеги съдии но въпроса и бях готов да го разгледам във ваше присъствие. Единственият проблем е, че заседател номер седем не се яви. Няма го.

И двамата с Голанц ахнахме.

— Няма ли го? — попита прокурорът. — Пратихте ли шерифи в…

— Да, пратих съдебните шерифи в дома му и жена му им казала, че той е на работа, но не знаела нищо за никакъв съд или процес, изобщо нищо подобно. Отишли в „Локхийд“, намерили го и преди малко го доведоха. Това не е той. Не е заседател номер седем.

— Не ви разбирам, ваша чест — казах. — Нали казвате, че са го намерили на работа?

Съдията кимна.

— Знам. Така казах. Тази история започва да звучи като Лаурел и Харди и „Кой е на първа база“ 6 6 Известен скеч, в който комичната ситуация идва от съвпадението на въпросителните местоимения с имената на бейзболните играчи. — Б.пр. .

— Абът и Костело — поправих го аз.

— Моля?

— Абът и Костело. Те са комиците в „Кой е на първа база“.

— Няма значение. Въпросът е, че заседател номер седем не е заседател номер седем.

— Все пак не ви разбирам, ваша чест.

— Според компютъра номер седем е Родни Л. Банглънг, инженер от „Локхийд“, жител на Палос Вердес. Обаче мъжът, който две седмици седеше на място номер седем, не е Родни Банглънг. Не знаем кой е и сега е изчезнал.