Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Ей, Джеф, какво мислиш? — попитах накрая през пътеката.

Голанц се обърна към мен. Носеше хубавия си черен костюм, но идваше с него в съда през ден и вече не изглеждаше внушителен. Сви рамене и отвърна:

— Нямам представа.

— Може да преразглежда искането ми за предсрочно прекратяване на процеса поради липса на доказателства.

Усмихнах се. Шегичка.

— Сто на сто — опита се да прояви прокурорския си сарказъм той.

Обвинителната фаза се беше проточила цяла седмица. Аз също спомогнах за това с два нарочно поразтеглени разпита, но като цяло Голанц прекали. Държа съдебномедицинския експерт, извършил аутопсиите на Мици Елиът и Йохан Рилц, почти цял ден на свидетелската скамейка, за да опише в мъчителни подробности как и кога са умрели жертвите. Половин ден държа на скамейката счетоводителя на Уолтър Елиът, за да обясни финансовите условия около брака на обвиняемия и колко щял да загуби той при развод. Почти също толкова време държа на скамейката и специалиста от лабораторията по криминалистика на шерифството, който говори за характерните следи от барут по дланите и дрехите на Елиът.

Между тези главни свидетели прокурорът провеждаше по-кратки разпити и накрая приключи излагането на доказателствата си в петък следобед с една сърцераздирателна постановка. Изкара на свидетелската скамейка най-добрата приятелка на Мици Елиът. Тя свидетелства, че Мици й доверявала плановете си да се разведе още щом влезе в сила клаузата за общата семейна собственост в брачния договор. Свидетелката разказа за скандала между съпрузите, когато планът бил разкрит, и заяви, че на другия ден видяла синини по ръцете на Мици Елиът. И през цялото време не престана да плаче, като постоянно говореше какво била чула да разправя някой, срещу което аз повдигнах възражение.

Веднага след като прокурорът приключи, рутинно помолих съдията за предсрочно прекратяване на процеса поради липса на доказателства. Заявих, че обвинението изобщо не е успяло да представи убедителни аргументи срещу Елиът. И Стантън също толкова рутинно отхвърли искането ми: каза, че процесът ще продължи със защитната фаза точно в девет сутринта в понеделник. През уикенда разработвах стратегията си и подготвях двамата си главни свидетели: доктор Шамирам Арсланян, специалистката по анализ на следи от изстрел, и замаяния от часовата разлика капитан от френската полиция Малком Пепен. Днес беше понеделник сутрин и бях готов да започна. Само че съдията го нямаше на банката, за да ми позволи.

— Какво става? — прошепна ми Елиът.

Свих рамене.

— И аз знам колкото теб. Когато съдията закъснява, най-често не е свързано с делото, което се гледа в момента. Обикновено е заради следващия процес.

Клиентът ми не се успокои. По средата на челото му се беше появила дълбока бръчка. Разбираше, че нещо не е наред. Обърнах се и погледнах към галерията. Джули Фарвър седеше до Лорна три реда зад мен. Намигнах им и Лорна вдигна палци. Обходих с очи останалата част от публиката и забелязах, че зад масата на обвинението има празно място. Нямаше ги немците. Тъкмо се канех да попитам Голанц къде са роднините на Рилц, когато до перилата зад прокурора се приближи униформен шериф.

— Извинете.

Голанд се обърна и шерифът го повика с някакъв документ в ръка.

— Вие ли сте прокурорът? С кого да разговарям за това?

Голанц се изправи, отиде при перилата, хвърли бърз поглед на листа и му го върна.

— Това е съдебна призовка от страна на защитата. Вие ли сте шериф Столуорт?

— Да.

— Значи сте дошли където трябва.

— Не, не съм. Нямам нищо общо с това дело.

Прокурорът отново взе призовката и я проучи.

Виждах, че колелцата започват да се въртят, ала когато разбереше всичко, щеше да е късно.

— Не сте ли били на местопрестъплението в къщата? Или някъде наоколо? Може би сте отклонявали автомобилното движение на улицата?

— Бях си вкъщи и спях бе, човек. Работя нощна смяна.

— Чакайте малко.

Голанц се върна на масата си и отвори една папка. Видях го да проверява окончателния свидетелски списък, който бях внесъл преди две седмици.

— Какво е това, Холър?

— Кое какво е? Има го в списъка.

— Глупости.

— Нищо подобно. В списъка е от две седмици.

Изправих се, отидох при перилата и протегнах ръка.

— Шериф Столуорт, аз съм Майкъл Холър.

Шерифът отказа да се ръкува с мен. Продължих високо:

— Аз ви призовах. Ако почакате навън в коридора, ще се опитам да ви повикам и да приключа с вас още щом започне заседанието. Има някакво закъснение. Но не се безпокойте, ще гледам да свършим бързо.