Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Това са стари работи. И всичко беше за технически дреболии. В адвокатската колегия ме уважават. Сигурен съм, че са ви го казали, ако сте им се обаждали днес.

Тя дълго ме гледа, после сведе очи към двата листа, които лежаха на бюрото пред нея.

— Добре.

И се подписа на втората страница от документа. Сърцето ми се разтуптя от вълнение.

— Това е заповед за прехвърлянето на практиката на ваше име — каза съдия Холдър. — Може да ви потрябва, когато отидете в кантората му. И ще ви кажа следното. Ще ви наблюдавам. До началото на другата седмица искам актуализиран списък на делата, и информация за състоянието на всяко дело. Искам да знам кои клиенти ще работят с вас и кои ще си потърсят друг адвокат. После ще искам двуседмични отчети за развитието на всички дела, по които сте останали адвокат. Ясна ли съм?

— Напълно, госпожо съдия. Колко време?

— Моля?

— Колко време ще искате да ви се отчитам на две седмици?

Тя ме погледна и изражението й стана сурово.

— Докато не ви кажа да престанете.

И ми подаде заповедта.

— Сега може да си вървите, господин Холър, и ако бях на ваше място, щях да побързам да защитя новите си клиенти от незаконен обиск и конфискуване на документацията по делата им от страна на полицията. Ако имате какъвто и да било проблем, винаги можете да ми се обадите. Записала съм домашния си номер на заповедта.

— Да, ваша чест. Благодаря.

— Успех, господин Холър.

Станах и тръгнах да излизам. На вратата се обърнах. Беше навела глава и работеше върху следващата съдебна заповед.

В коридора прочетох двете страници на заповедта и се уверих, че това, което се беше случило току-що, е истина.

Документът, който държах, ми прехвърляше, поне временно, всички дела на Джери Винсънт. И ми осигуряваше пълен достъп до кантората на убития адвокат, до документите му и до банковите сметки, в които клиентите му внасяха авансите си.

Извадих мобилния си телефон и се обадих на Лорна Тейлър. Помолих я да потърси адреса на кантората на Джери Винсънт. Тя ми го даде и й казах да ме чака там и да купи два сандвича по пътя.

— Защо?

— Защото не съм обядвал.

— Не. Защо отиваме в кантората на Джери Винсънт.

— Защото се връщаме на работа.

Докато карах линкълна към кантората на Джери Винсънт, се сетих за нещо и пак се обадих на Лорна Тейлър. След като не отговори, набрах номера на мобилния й телефон и я хванах в колата й.

— Ще ми трябва детектив. Какво ще кажеш да се обадя на Сиско?

Тя се поколеба. Сиско беше Денис Войчеховски, спътникът й в живота, считано от миналата година. Аз бях човекът, който ги запозна — използвах го в едно дело. Доколкото знаех, сега живееха заедно.

— Нямам нищо против да работя със Сиско. Но няма ли все пак да ми кажеш за какво става дума?

Лорна познаваше Джери Винсънт като глас по телефона. Тъкмо тя отговаряше на обажданията му, когато Винсънт проверяваше дали мога да поема някое издаване на присъда или да дундуркам клиента, докато му повдигат обвинение. Не си спомнях дали изобщо са се виждали. Исках да й съобщя новината лично, обаче събитията се развиваха прекалено бързо.

— Джери Винсънт е мъртъв.

— Какво?!

— Снощи са го убили и аз пръв получавам достъп до всичките му дела. Включително Уолтър Елиът.

— Боже мой… Как?! Той беше толкова мил човек!

— Нещо не се сещам да си го виждала някога.

Лорна работеше в апартамента си в Западен Холивуд. Всичките ми обаждания и сметки минаваха през нея. Ако адвокатската кантора на Майкъл Холър и Сие изобщо имаше офис от тухли и мазилка, това беше нейният дом. Само че нямаше никакво Сие и когато работех, кантората ми се намираше на задната седалка на колата. Което не даваше много възможности на Лорна да се среща лице в лице с хората, които защитавам или с които работя.

— Той дойде на сватбата ни, не помниш ли?

— Не помня.

— Не мога да повярвам. Как се е случило?

— Не знам. Холдър каза, че бил застрелян в служебния гараж. Може би ще науча нещо, като стигна там.

— Той има ли семейство?

— Мисля, че беше разведен, но нямам представа дали има деца. Съмнявам се.

Лорна не отговори.

— Ще затворя, за да се обадя на Сиско — казах. — Знаеш ли какви са плановете му за днес?

— Не, не ми е казвал нищо.

— Добре, ще видя.

— Какъв сандвич искаш?

— Откъде ще дойдеш?

— По Сънсет.

— Отбий се в „Дъстис“ и ми вземи от ония сандвичи с пуешко и боровинков сос. Не съм ги опитвал почти цяла година.

— Дадено.