Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Но не ви повиках за това.

— Очевидно, госпожо съдия. Явно е нещо… доста спешно?…

— Да. Познавахте ли се с Джери Винсънт?

Употребата на минало време ме смая.

— С Джери ли? Да, познавам Джери. Какво е станало?

— Мъртъв е.

— Мъртъв?!

— По-точно убит.

— Кога?

— Снощи. Съжалявам.

Сведох очи и погледнах табелката на бюрото й. „Съдия М. Т. Холдър“, пишеше с курсив върху дървената подставка с церемониално чукче, писалка и мастилница.

— Бяхте ли близки?

Труден въпрос, чийто отговор не знаех. Без да вдигам поглед, отвърнах:

— Участвали сме в дела един срещу друг, когато той работеше в прокуратурата, а аз бях служебен защитник. И двамата горе-долу едновременно напуснахме, на да започнем частна практика, и двамата имахме самостоятелни кантори. През годините сме работили заедно по няколко случая, процеси, свързани с дрога, и взаимно се подсигурявахме, когато се наложи. От време на време той ми прехвърляше по някой клиент, когато не искаше да се занимава с него.

Отношенията ни с Джери Винсънт бяха служебни. От време на време изпивахме по чаша заедно в „Четирите зелени полета“ или ходехме на мач на Доджър Стейдиъм. Но щеше да е преувеличение да кажа, че сме били близки. Не знаех почти нищо за него извън света на правото. Преди време бях чул слухове из съдилищата, че се е развел, обаче никога не го бях разпитвал за това. Нямаше нужда да знам такава лична информация.

— Изглежда, забравяте, господин Холър, но когато господин Винсънт беше млад и многообещаващ прокурор, и аз работех в прокуратурата. Но после изгуби едно голямо дело и звездата му залезе. Тогава напусна и започна частна практика.

Погледнах я, ала не отговорих.

— И като че ли си спомням, че вие бяхте адвокат в това дело — прибави тя.

Кимнах.

— Барнет Удсън. Извоювах му оправдателна присъда по обвинение в двойно убийство. Излезе от залата и саркастично се извини на медиите, задето убийството му се разминало без нищо. Трябваше да натрие носа на прокуратурата и това до голяма степен сложи край на кариерата на Джери като прокурор.

— Тогава защо изобщо е работил с вас и ви е прехвърлял клиенти?

— Защото, госпожо съдия, макар да го съсипах като прокурор, аз станах причината да започне адвокатската си кариера.

Спрях дотам, но това не й беше достатъчно.

— И?

— И след две години той печелеше пет пъти повече, отколкото в прокуратурата. Един ден ми се обади и ми благодари, че съм му показал правия път.

Тя кимна разбиращо.

— Значи става въпрос за пари. Стремял се е към парите.

Свих рамене, сякаш ми е неловко да отговарям от името на мъртвец.

— Какво стана с клиента ви? — попита Холдър. — С човека, който остана ненаказан за двойното убийство?

— Щеше да е по-добре, ако го бяха осъдили. Убиха го от движеща се кола два месеца след издаването на оправдателната присъда.

Тя отново кимна, като този път сякаш казваше: „Край на историята, справедливостта е възтържествувала“. Опитах се да върна разговора към Джери Винсънт.

— Не мога да повярвам за Джери. Какво се е случило?

— Още не е ясно. Явно късно снощи са го намерили в колата му, паркирана в гаража на неговата офис сграда. Застрелян. Съобщиха ми, че полицията още е на местопрестъплението и няма арестувани. Всичко това ми е известно от един репортер от „Таймс“, който се обади в кабинета ми, за да попита какво ще стане сега с клиентите на господин Винсънт — и особено с Уолтър Елиът.

Кимнах. През последната година бях във вакуум, но не чак толкова херметично изолиран, че да не чуя за убийството, в което беше замесен филмовият магнат — просто поредното от серията големи дела, които Винсънт прибави към актива си през годините. Въпреки провала с Удсън славата му на успешен прокурор още отначало му позволи да започне като адвокат от висшия ешелон. Не му се налагаше да си търси клиенти те сами го търсеха. И обикновено или бяха богаташи, или имаха какво да кажат, с други думи, притежаваха поне едно от следните три качества: можеха да платят големи пари за адвокатските му услуги, бяха категорично невинни в повдигнатите им обвинения или очевидно бяха виновни, но общественото мнение и настроения бяха на тяхна страна. Клиенти, зад които можеш да застанеш и да ги защитаваш, независимо в какво ги обвиняват. Клиенти, които не те карат да се чувстваш мръсен в края на работния ден.

А Уолтър Елиът отговаряше поне на един от тези показатели. Той беше президент и собственик на Арчуей Пикчърс и изключително влиятелен човек в Холивуд. Обвиняваха го, че убил жена си и любовника й в пристъп на ярост, след като ги спипал в къщата си на плажа в Малибу. Случаят имаше всевъзможни връзки със секс и известни личности и привличаше огромно медийно внимание. Направо си беше машина за реклама на Винсънт… а сега можеше да го поеме някой друг.