Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Вземи нещо и за Сиско, в случай че е гладен.

— Добре.

Затворих и потърсих номера на Денис Войчеховски в телефонния тефтер, който държа в средната конзола. Имах мобилния му телефон. Когато отговори, чух свирене на вятър и рев на двигател. Караше мотора си и макар да знаех, че има слушалки и микрофон в каската, трябваше да викам.

— Обажда се Мики Холър. Отбий някъде.

Зачаках и след малко го чух как гаси двигателя на чудовището „Харли Дейвидсън“, модел шейсет и трета.

— Какво има, Мик? — попита той, когато ревът най-после утихна. — Отдавна не съм те чувал.

— Трябва да си монтираш заглушители бе, човек. Иначе ще оглушееш, преди да си навършил четирийсет, и няма да можеш да чуваш никого.

— Вече прехвърлих четирийсетака и те чувам идеално. Какво има?

Войчеховски беше детектив на свободна практика. Бях го използвал за разследвания по няколко дела. С Лорна се запознаха, когато си получаваше хонорара. Но аз го познавах десетилетие по-отдавна, заради връзката му с рокерския клуб Светците на пътя, група, чийто фактически адвокат бях от години. Денис никога не развяваше знамето на клуба, но се смяташе за негов асоцииран член. Даже му бяха дали прякор, първо, защото вече имаше друг Денис — наричан Денис Белята, естествено, — а и защото фамилията му, Войчеховски, им се струваше непоносимо мъчна за произнасяне. Заради мургавото му лице и тъмните му мустаци го бяха кръстили Сиско Кид, на името на популярния герой на О’Хенри. Нищо, че беше стопроцентов поляк от Южен Милуоки.

Сиско — мъж с внушително телосложение — внимаваше да не се цапа, докато движеше със Светците. Нито веднъж не го бяха арестували и това се оказа в Полза, когато по-късно подаде молба да му издадат разрешително за частен детектив. Сега, много години по-късно, дългата коса я нямаше и прошарените мустаци бяха късо подстригани. Но прякорът и любовта към класически модели „Харли Дейвидсън“, които правеха в родния му град, си бяха останали за цял живот.

Сиско беше старателен и проницателен детектив. И имаше още едно ценно качество. Беше едър и як и когато се налагаше, можеше да излъчва физическа заплашителност. Това се оказваше особено полезно, когато издирваше и си имаше работа с хора, битуващи по границите на криминален случай.

— Първо, къде си? — попитах.

— В Бърбанк.

— По работа ли?

— Не, просто се разхождам. Защо, имаш ли нещо за мен? Да не би най-после да поемаш клиент?

— Много клиенти. И ще ми трябва детектив.

Продиктувах му адреса на кантората и му казах да е там колкото може по-скоро. Знаех, че Винсънт е използвал или детективска фирма, или самостоятелен детектив и че може да изгубя време, докато Сиско навлезе в работата, обаче нямаше проблем. Исках детектив, на когото да имам доверие и с когото вече съм установил служебни отношения. Налагаше се веднага да се захване с издирването на новите ми клиенти. Опитът ми с обвиняемите по наказателни дела показва, че те невинаги живеят на адреса, посочен в заявлението за правна защита, което са подписали.

След като затворих телефона, разбрах, че току-що съм подминал офис сградата на Винсънт, на Бродуей, до Трета улица. Имаше прекалено много коли и пешеходци, за да направя обратен завой, и изгубих десет минути, докато се върна, като на всеки завой хващах червен светофар. Когато стигнах, бях толкова ядосан, че реших да наема шофьор колкото може по-скоро, за да мога да се съсредоточа върху делата, а не да внимавам за адресите.

Кантората на Винсънт беше в шестетажна сграда наречена просто Юридически център. Тъй като се намираше съвсем близо до главните съдилища в центъра, както наказателни, така и граждански, в нея очевидно работеха много адвокати. Тъкмо такива сгради повечето ченгета и лекари, тоест хората, които най-много мразят адвокатите, сигурно искат да са срутят още при следващото земетресение. Завих към входа на служебния гараж.

Докато взимах билета от автомата, към колата ми се приближи униформен полицай. Носеше папка със списък.

— Имате ли работа в сградата, господине?

— Нали затова паркирам тук.

— Бихте ли посочили каква точно работа?

— А на вас какво ви влиза в работата?

— В гаража е извършено престъпление и трябва да знам каква работа имате тук, за да мога да ви пусна.

— Кантората ми е в сградата — отвърнах. — Това достатъчно ли ви е?

Формално не го лъжех. В джоба на сакото си носех съдебната заповед на Холдър, която ми осигуряваше кантора в сградата.