Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Добре. Трябва да намерим всичките му текущи дела и да възстановим календара по тях. Също ще искам да видя всички счетоводни книги или чекови книжки, свързани с клиентската и оперативните му сметки.

Тя ме изгледа остро.

— Не можете да му вземете парите!

— Това не са…

Млъкнах, поех си дъх и започнах отново със спокоен, но категоричен глас.

— Първо, извинявайте. Започнах отзад напред. Дори не знам името ви. Хайде да започнем отначало. Как се казвате?

— Рен.

— Само Рен?

— Рен Уилямс.

— Добре. Вижте, Рен, ще ви обясня нещо. Това не са негови пари. На неговите клиенти са и докато лично не заявят противното, сега те са мои клиенти. Разбирате ли? Вече ви казах, наясно съм какъв емоционален шок преживявате. Донякъде и аз преживявам същото. Но трябва веднага да решите дали сте с или срещу мен, Рен. Защото, ако сте с мен, искам да ми дадете нещата, за които ви помолих. Искам и да работите заедно с моята деловодителка, когато пристигне. Ако сте срещу мен, искам веднага да си отидете вкъщи.

Тя бавно поклати глава.

— Детективите ми казаха да остана, докато свършат.

— Какви детективи? Когато идвах, навън имаше само двама униформени.

— Детективите в кабинета на господин Винсънт.

— Пуснали сте…

Не довърших. Заобиколих плота и се насочих към две отделни врати в задната стена. Избрах лявата и я отворих.

И влязох в кабинета на Джери Винсънт. Голям, разкошен и празен. Завъртях се в кръг и накрая се озовах пред изцъклените очи на голяма риба, монтирана на стената над бюфет от тъмно дърво до вратата, през която бях влязъл. Рибата беше красиво зелена, с бял корем. Тялото й беше извито, сякаш се е втвърдила в мига, в който е изскочила от водата. Устата й зееше толкова широко, че можех да пъхна юмрука си вътре.

На стената под нея беше монтирана месингова табелка със следния надпис:

АКО СИ БЯХ ДЪРЖАЛА УСТАТА ЗАТВОРЕНА, НЯМАШЕ ДА СЪМ ТУК.

Девиз, достоен за подражание, помислих си. Повечето обвиняеми в криминални процеси сами се вкарват в затвора с приказките си. Малцина успяват да се измъкнат с увъртания. Най-добрият съвет, който давам на клиентите си, е просто да си държат устата затворена. Не приказвай с никого за делото си, даже със собствената си жена. Пази всичко за себе си. Възползвай се от Петата поправка и ще доживееш по-добри дни.

Специфичният звук от отваряне и рязко затръшване на метално чекмедже ме накара да се завъртя. В другия край на стаята имаше още две врати. Бяха открехнати и през едната видях тъмна баня. От другата струеше светлина.

Бързо се приближих и отворих вратата. Това беше архивът, голяма стая без прозорци с редове стоманени кантонерки покрай двете стени. В дъното имаше малка работна маса.

На нея седяха двама мъже. Стар и млад. Сигурно единият трябваше да учи другия. Бяха си съблекли саката и ги бяха провесили на столовете. Видях кобурите с пистолетите им и закачените на коланите им лични карти.

— Какво правите тук? — попитах сърдито.

Те вдигнаха погледи от четивата си. Помежду им имаше купчина папки. По-възрастният за миг се ококори от изненада, после каза:

— Лосанджелиско полицейско управление. Предполагам, че трябва да ви задам същия въпрос.

— Тези папки са мои и ще се наложи веднага да ги оставите.

Той се изправи и се приближи към мен. Налагаше се отново да извадя съдебната заповед от джоба си.

— Казвам се…

— Знам кой сте — прекъсна ме детективът. — Но все още не знам какво правите тук.

Подадох му заповедта.

— Това ще ви обясни положението. Председателят на Съдебния съвет ме назначи за адвокат на клиентите на Джери Винсънт. Това означава, че неговите дела сега са мои. А вие нямате право да преглеждате документите му. Това е явно нарушение на правото на клиентите ми на защита от незаконен обиск и конфискация. Тези документи съдържат поверителна информация.

Детективът не си направи труда да чете заповедта, а бързо прелисти на втората страница, където бяха подписът и печатът. Изобщо не изглеждаше впечатлен.

— Винсънт е убит — каза той. — Мотивът може да е в някоя от тия папки. Както и самоличността на убиеца. Трябва да…

— Всъщност трябва веднага да напуснете тази стая.

— Това е част от местопрестъплението — настоя той. — Вие сте оня, който трябва да напусне.

— Прочетете заповедта, детектив. Никъде няма да ходя. Вашето местопрестъпление е в гаража и никой съдия в Лос Анджелис няма да ви позволи да го разширите, за да обхване тази кантора заедно с документите. Време е да си вървите, за да мога да се погрижа за клиентите си.