Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Това е лошата новина — отвърна Лорна. — Очевидно има депозити само за още петима-шестима клиенти. Парите за останалите текущи дела вече или са преведени в оперативната сметка, или са похарчени, или клиентите са длъжници на кантората.

Кимнах. Новината наистина не беше добра. Започваше да изглежда, че Джери Винсънт е изпреварвал кода на делата си, което означаваше, че е поемал нови клиенти, за да има приток на нови пари, които да изплащат сегашните дела. Уолтър Елиът вероятно беше решил този проблем. Веднага след осребряването на неговите сто хиляди Винсънт щеше да е в състояние да спре конвейера и да си поеме дъх — поне за известно време. Само че така и не беше получил тази възможност.

— Колко клиенти са с погасителни планове? — попитах.

— Двама са с индивидуални планове. И двамата много изостават.

— Как се казват?

Трябваше й малко време, за да потърси имената в книгите.

— Хм, единият е Самюълс, а другият — Хенсън. Изостават с по около пет хиляди.

— Ето, затова взимаме кредитни карти и не правим погасителни планове.

Имах предвид собствените си правила за работа. Отдавна бях престанал да работя на кредит. Приемах пари в брой, които не подлежаха на възстановяване. Приемах и кредитни карти, но Лорна първо ги проверяваше и получаваше уверение за платежоспособност.

Прелистих записките, които си бях водил, докато набързо преглеждах календара и текущите дела. Бях включил и Самюълс, и Хенсън в списъка дела, от които по възможност щях да се избавя. Преценката ми се основаваше на повърхностния анализ на обвиненията и фактите по делата. Ако нещо в някое дело не ми харесваше, по каквато и да е причина, делото отиваше в списъка.

— Няма проблем — казах. — Ще ги разкараме.

Обвиняваха Самюълс в непредумишлено убийство при шофиране в нетрезво състояние, а Хенсън — в кражба в особено големи размери и притежаване на наркотични вещества. Хенсън моментално привлече интереса ми, защото Винсънт щеше да изгради защитата около зависимостта на клиента от болкоуспокояващи, отпускани с рецепта. Разчиташе едновременно на съчувствието на съдебните заседатели и на прехвърлянето на вината. Щеше да обяви лекаря, предписвал прекалено големи дози лекарства на Хенсън, за основен виновник за последиците от предизвиканата от него зависимост. Патрик Хенсън, щеше да твърди Винсънт, е жертва, а не престъпник.

Отблизо познавах тази защита, защото през последните две години многократно я бях прилагал в опит да оправдая многобройните си пропуски като баща, бивш съпруг и приятел. Но включих Хенсън в списъка на прокажените, както го бях нарекъл, защото в душата си знаех, че защитата няма да устои — поне не за мен. Пък и не бях готов да го представлявам в съда с нея.

Лорна кимна и си отбеляза за двете дела в бележника. После попита:

— Това колко прави? Колко дела прехвърляш в списъка на прокажените?

— Открихме трийсет и едно текущи дела — отвърнах. — Само седем от тях ми приличат на прокажени. Това значи, че имаме много дела, за които няма пари в касата. Или трябва да получа още пари, или и те ще отидат при прокажените.

Необходимостта да искам пари от клиентите не ме смущаваше. Най-важното умение за адвоката по наказателно право е да получава пари. Много ме бива в това, а Лорна — още повече. Номерът е поначало да намираш платежоспособни клиенти, а от небето току-що ни бяха паднали цели две дузини такива.

— Мислиш ли, че съдията ще ти позволи да се откажеш от някои клиенти просто така? — попита Лорна.

— Не. Но ще измисля нещо. Може да се аргументирам с конфликт на интереси. Конфликтът е в това, че обичам да ми плащат за работата, а клиентите не обичат да плащат.

Никой не се засмя. Даже не се и усмихнаха. Продължих:

— Нещо друго за парите?

Лорна поклати глава.

— Това е всичко. Когато тръгнеш за съда, ще се обадя в банката и ще се задействам. И двамата ли искаш да сме титуляри на сметките?

— Да, като с моите сметки.

Евентуалните трудности с достъпа до парите в сметките на Винсънт не ме притесняваха. Затова имах Лорна. Много я биваше в някои аспекти на деловите отношения, в които аз бях слаб. Понякога беше толкова добра, че ми се щеше изобщо да не сме се женили или поне да не се бяхме развели.

— Виж дали Рен Уилямс има право да подписва чекове — казах. — Ако има, анулирай го. Искам засега само ние с теб да сме титуляри на сметките.

— Ясно. Може да се наложи пак да отидеш при съдия Холдър и да вземеш съдебна заповед за банката.