Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Отворих вратата.

— Как се казвате?

— Джак Макавой. Отразявам полицейските разследвания.

— Браво, Джак. Но точно сега не мога да разговарям с вас за това. Ако искате, дайте ми визитката си и ще ви се обадя, когато мога да разговарям.

Той не извади визитка и по нищо не личеше, че разбира какво му казвам. Просто зададе нов въпрос.

— Съдията ли ви е забранила да говорите?

— Не, не ми е забранявала. Не мога да разговарям с вас, защото не знам нищо. Когато имам какво да кажа, ще го направя.

— А можете ли да ми кажете защо поемате делата на Винсънт?

— Вече знаете отговора на този въпрос. Назначен съм за негов заместник. А сега трябва да тръгвам за съда.

Седнах зад волана, но оставих вратата отворена, докато завъртах ключа. Макавой опря лакът върху покрива и се надвеси над мен, решен да ме уговори да му дам интервю.

— Вижте, трябва да тръгвам — казах му. — Бихте ли се отдръпнали, за да мога да затворя вратата и да изкарам този танк от паркинга?

— Надявах се да сключим сделка — каза той.

— Сделка ли? Каква сделка? Какво имате предвид?

— Ами… размяна на сведения. Аз имам връзки в полицейското управление, а вие — в съда. Нещо като двупосочна улица. Вие ми казвате какво сте чули и аз ви казвам какво съм чул. Имам предчувствието, че това ще е нещо голямо, така че събирам всяка възможна информация.

Вторачих се в него.

— Но информацията, която ще ми давате, няма ли да се появява във вестника на другия ден? Мога просто да изчакам и да я прочета.

— Не всичко стига до вестника. Някои неща не можеш да отпечаташ, даже да знаеш, че са верни.

И ме погледна така, като че ли ми съобщава страшна мъдрост.

— Имам чувството, че ще научавате информацията преди мен — предупредих го.

— Ще рискувам. Съгласен ли сте?

— Имате ли визитка?

Този път Макавой извади визитка и ми я даде. Хванах я между показалеца и средния си пръст и провесих ръка през волана. Вдигнах визитката и пак я погледнах. Реших, че няма да ми е излишно да получавам вътрешна информация по случая.

— Добре, съгласен съм.

Отново му махнах да се отдръпне, затворих вратата и запалих двигателя. Репортерът продължаваше да стои на пътя ми. Спуснах прозореца.

— Какво има?

— Само едно. Не искам да ви видя в други вестници или по телевизията да говорите неща, които не знам.

— Не се тревожете. Знам как стоят нещата.

— Добре.

Превключих на заден, но се сетих за нещо, натиснах спирачката и попитах:

— Близък ли сте с Бош, главния детектив по случая?

— Познавам го, но всъщност никой не е близък с Ивго. Даже партньорът му.

— Някакви подробности?

— Никакви.

— Иначе бива ли го?

— Да разкрива престъпления ли? Да, адски го бива. Води се за един от най-добрите.

Кимнах и се замислих за Бош. Човекът с мисия в живота.

— Пазете си краката.

И потеглих назад. Макавой ме извика точно когато превключвах на първа.

— Ей, Холър, страхотен номер.

Махнах с ръка през прозореца и потеглих надолу по рампата. Опитах се да си спомня кой от линкълните си карам в момента и какво пише на регистрационния номер. От времето, когато работех с пълно натоварване, ми бяха останали три лимузини „Таун Кар“. През последната година обаче ги бях използвал толкова нередовно, че трябваше да ги включа в ротация, та двигателите да не ръждясат. Част от стратегията ми за завръщане, предполагам. Колите бяха абсолютно еднакви, различаваха се само по номерата, и не бях сигурен с коя съм в момента.

Когато стигнах до кабинката на изхода и подадох билета си, видях до касата малък видеоекран. Показваше изгледа от камерата, монтирана на няколко метра зад колата ми — камерата, за която Сиско ми беше обяснил, че снима задната броня и регистрационния номер.

На екрана прочетох специалния си номер.

IWALKEM 1 1 В случая, „изпращам ги“ (англ.жарг.). — Б.пр.

Усмихнах се. Изпращах ги, да. Отивах в съда да се срещна за пръв път с един от клиентите на Джери Винсънт. Щях да му стисна ръката и после да го пратя право в затвора.

Влязох в залата пет минути по-рано от обявения час на заседанието. Съдия Джудит Шампейн седеше на мястото си и разглеждаше искания. На пейките киснеха още осем адвокати и си чакаха реда. Паркирах чантата си до парапета и шепнешком обясних на съдебния шериф, че идвам за присъдата на Едгар Рийс като заместник на Джери Винсънт. Той ми отвърна, че графикът на съдията се движел със закъснение, но произнасянето на присъдата на Рийс щяло да мине първо, веднага след исканията. Попитах дали мога да видя подсъдимия и шерифът се изправи и ме вкара през стоманената врата зад бюрото си в помещението със съдебната килия. Вътре имаше трима затворници.