Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Няма проблем.

Часовникът ми показваше, че след десет минути трябва да тръгвам за съда. Обърнах се към Войчеховски.

— Ти к’во успя да научиш, Сиско?

Бях му казал да използва връзките си и да следи разследването на убийството на Винсънт колкото може по-отблизо. Исках да знам какви ходове предприемат детективите, защото от думите на Бош изглеждаше, че следствието ще бъде свързано с току-що наследените от мен дела.

— Нищо особено — отвърна той. — Детективите още не са се прибрали в Паркър Сентър. Обадих се на един мой познат криминалист и научих, че още обработвали всичко. Не успях да измъкна много информация за това с какво разполагат, обаче ми спомена за нещо, което не били открили. Винсънт бил прострелян поне два пъти, доколкото успели да установят на местопрестъплението. И нямало гилзи. Убиецът ги е прибрал.

Това означаваше поне едно нещо. Две по-точно. Че престъпникът или е стрелял с револвер, или че след убийството е запазил самообладание и е вдигнал изхвърлените от пистолета гилзи.

— Обадих се на една позната в оперативния център и тя ми каза, че първото повикване било в дванайсет трийсет и три — продължи доклада си Сиско. — След аутопсията ще определят времето на смъртта още по-точно.

— Имат ли най-обща представа какво се е случило?

— Изглежда, Винсънт останал да работи до късно, както явно имал навик в понеделник. Работел до късно всеки понеделник, за да се подготви за новата седмица.

Когато свършил, си взел куфарчето, заключил и си тръгнал. Отива в гаража, качва се в колата си и го гръмват през предния ляв прозорец. Когато го открили в колата, двигателят работел. Прозорецът бил отморен. Снощи беше шестнайсет-седемнайсет градуса. Може да е отворил прозореца, защото е обичал студа или защото някой се е приближавал към колата.

— Някой негов познат.

— Това е една от възможностите.

Замислих се за това и върху казаното от детектив Бош.

— Нямало ли е дежурен в гаража?

— Не, служителят си тръгва в шест. След този час или трябва да пуснеш пари в автомата, или да си отвориш с месечен пропуск. Винсънт имал пропуск.

— Камери?

— Само на входа и изхода. Камерите са насочени към регистрационните номера на колите — ако някой каже, че си е изгубил пропуска, да могат да определят кога е влязъл, такива неща. Но доколкото разбрах от моя познат в криминалистиката, записът не им вършел никаква работа. Убиецът не бил дошъл в гаража с кола. Влязъл е или откъм сградата, или през някой от входовете за пешеходци.

— Кой е открил Джери?

— Охраната. Имат само един дежурен за сградата и гаража. Той минава през гаража два пъти нощем и забелязал колата на Винсънт по време на втората обиколка. Фаровете светели и моторът работел, така че отишъл да провери. Отначало си помислил, че Винсънт спи, после видял кръвта.

Кимнах. Мислех си за този сценарий и разиграването му. Убиецът или беше невероятно лекомислен и Голям късметлия, или бе знаел, че в гаража няма камери и ще може да причака Джери Винсънт в понеделник вечер, когато наоколо няма почти никого.

— Добре, продължавай в този дух. Ами Хари Потър?

— Кой?

— Детективът. Не е Потър. Искам да кажа…

— Бош. Хари Бош. Работя и по този въпрос. Предполага се, че е един от най-добрите. Преди няколко години се пенсионирал и самият шеф на полицията го убедил да се върне на работа. Поне така разправят.

Сиско погледна бележника си.

— Истинското му име е Йеронимус Бош. Трийсет и три години служба. Знаеш какво значи това.

— Не, какво значи?

— Ами, според пенсионната програма на Лосанджелиското полицейско управление максималния стаж за пенсия е трийсет години, с други думи, можеш да се пенсионираш с пълна пенсия, и независимо още колко години работиш след тези трийсет, пенсията ти не се увеличава. Тъй че няма икономически стимул за оставане.

— Освен ако нямаш мисия в живота.

Сиско кимна.

— Точно така. Всеки, който остане на работа след трийсет години, не е в полицията заради парите или службата. А за нещо повече.

— Чакай малко — спрях го аз. — Йеронимус Бош ли каза? Като художника?

Вторият ми въпрос го обърка.

— Не знам за художника. Обаче се казва така. Шантаво име, ако питаш мен.

— Не по-шантаво от Войчеховски — ако питаш мен Сиско понечи да защити името и културното си наследство, но Лорна се намеси:

— Нали каза, че не го познаваш, Мики?

Погледнах я и поклатих глава.

— Никога не го бях виждал, но името… Името ми е познато.