Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Запознат ли сте с ПРС 2300? — прекъсна мислите ми съдия Холдър.

Неволно се издадох, присвивайки очи.

— Хм… не съвсем.

— Ще ви припомня. Това е онази част от правилника за професионално поведение на Калифорнийската адвокатска колегия, която се отнася за прехвърлянето или продажбата на адвокатска практика. Разбира се, в този случай става дума за прехвърляне. Господин Винсънт явно ви е посочил като свой заместник в стандартния си договор за защита. Това ви е позволявало да го подсигурявате, когато се е налагало, и ви е включвало при необходимост в отношенията между адвокат и клиент. Установих също, че преди десет години е подал до съда заявление, позволяващо вие да поемете неговата практика, в случай че той е в невъзможност да изпълнява задълженията си или умре. Това заявление не е било нито променено, нито подновено, така че волята на господин Винсънт е ясна.

Просто я зяпнах. Знаех за клаузата в стандартния му договор. Тя фигурираше и в моя, където се посочваше неговото име. Холдър обаче всъщност искаше да каже, че сега делата на Джери са мои. Всички дела, включително Уолтър Елиът.

Това, естествено, не означаваше, че ще останат мои. След като бъдеше уведомен за смъртта на Винсънт, всеки клиент имаше право да се прехвърли при друг адвокат по свой избор. Но означаваше, че аз пръв ще имам достъп до тях.

Замислих се. Не бях имал клиент от година и възнамерявах да започна постепенно, а не с пълно натоварване, както предполагаха току-що наследените от мен дела.

— Преди обаче прекалено да се зарадвате, трябва да ви кажа, че няма да съм изпълнила задълженията си на председател на Съдебния съвет, ако не положа всички усилия да гарантирам, че клиентите на господин Винсънт са прехвърлени при стабилен и компетентен адвокат — заяви Холдър.

Вече разбирах. Беше ме повикала да ми обясни защо няма да ми даде клиентите на Винсънт. Нямаше да се съобрази с волята на мъртвия адвокат и щеше да назначи някой друг, най-вероятно някой от големите спонсори на последната й изборна кампания. Доколкото си спомнях, през годините аз не бях допринесъл за нейния избор с абсолютно нищо.

Тя обаче ме изненада.

— Консултирах се с някои съдии и ми е известно, че не сте практикували почти цяла година. Не намерих обяснение за това. Преди да издам заповед за назначаването ви за заместник на господин Винсънт, трябва да се убедя, че прехвърлям клиентите му в добри ръце.

Кимнах в знак на съгласие с надеждата да спечеля малко време, преди да отговоря.

— Имате право. За известно време бях излязъл от играта. Но наскоро предприех стъпки отново да се върна в нея.

— Защо излязохте?

Питаше директно, взираше се в очите ми в търсене на нещо, което да й подскаже избягване на истината в отговора ми. Много предпазливо подбрах думите си.

— Преди две години имах едно дело. Клиентът се казваше Луис Рулей. Беше…

— Спомням си го, господин Холър. Вие бяхте ранен. Но както сам казахте, това беше преди две години. И после известно време практикувахте. Гледах по телевизията репортажите за завръщането ви на работа.

— Да, но се върнах прекалено рано. Простреляха ме в корема, госпожо съдия, и не биваше да бързам толкова. Аз обаче го направих и ето на, започнаха да ме мъчат болки. Лекарите казаха, че е херния. Оперираха ме и се получиха усложнения. Сбъркаха нещо. Последваха още по-силни болки и нова операция. Е, с две думи, всичко това ме събори на легло за известно време. Втория път реших да не се връщам, преди да се убедя, че съм готов.

Холдър кимна съчувствено. Предположих, че имам право да пропусна частта със зависимостта ми от болкоуспокояващите и престоя ми в рехабилитационен център.

— Парите не бяха проблем — казах. — Имах известни спестявания и получих обезщетение от застрахователната компания. Така че не бързах да се върна. Но вече съм готов. Тъкмо се канех пак да пусна реклама на задната корица на телефонния указател.

— Тоест навреме наследявате цяла адвокатска практика, нали?

Не знаех как точно да отговоря на този малко коварен въпрос.

— Мога само да ви кажа, че ще се грижа добре за клиентите на Джери Винсънт.

Тя кимна, но без да ме гледа. Явно знаеше нещо. И това я смущаваше. Може би знаеше за рехабилитационния център.

— Според сведенията на адвокатската колегия няколко пъти сте били наказван.

Ясно. Значи все пак щеше да прехвърли делата на друг адвокат. Сигурно на някой спонсор от Сенчъри Сити, който не можеше да се справи и с най-простите правни процедури.