Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Значи е бил убит заради отлагането на процеса, така ли?

— Така предполагам, да.

— Ти ли го уби, Уолтър?

— Аз не съм убиец.

— Пратил си му наемен убиец.

Елиът уморено поклати глава.

— Нито пращам наемни убийци.

Към сепарето се приближи келнер с поднос и количка и двамата се отдръпнахме на столовете си, за да му дадем възможност да си свърши работата. Той обезкости рибата, приготви порциите ни и ни ги сервира с две канички сос бьор блан. После постави пред Елиът ново мартини и две винени чаши. Отпуши поръчаната от клиента ми бутилка и го попита дали желае да опита виното. Продуцентът поклати глава и му нареди да се махне.

— Добре — казах, когато останахме сами. — Да се върнем към подкупа. Кой беше подкупен?

Елиът преполови новото си мартини на една глътка.

— Това би трябвало да е очевидно, ако се замислиш.

— Значи съм глупак. Помогни ми.

— Процес, който не бива да се отлага. Защо?

Продължавах да се взирам в него, но вече без да го гледам. Потънах в себе си и се съсредоточих върху гатанката. Отмятах възможностите — съдията, прокурорът, ченгетата, свидетелите, съдебните заседатели… Осъзнах, че подкупът и неподлежащият на отлагане процес се пресичат в една-единствена точка. Ако отложеха процеса за друга дата, щеше да се промени една-единствена величина. Съдията, прокурорът и всички свидетели щяха да останат същите, независимо за кога е насрочено началото му. Но списъкът на потенциалните съдебни заседатели се сменяше всяка седмица.

— Някой от съдебните заседатели е твой човек.

Елиът не реагира. Остави ме да до проуча откритието си и аз го направих. Мислите ми обходиха лицата в ложата. Два реда с по шест места. Спрях на заседател номер седем.

— Номер седем. Ти искаше да бъде избран. Знаел си. Кой е той?

Клиентът ми леко кимна и ми отправи онази своя усмивчица. И преспокойно лапна хапка от рибата, преди да отговори на въпроса ми, сякаш си приказвахме за шансовете на Лейкърс да стигнат до плейофите, а не за манипулиране на процес за убийство.

— Нямам представа кой е и изобщо не ми трябва да знам. Но е наш човек. Казаха ни, че номер седем ще е наш човек. Неговата работа е да убеждава. Когато се стигне до обсъждането, той ще насочи мненията в наша полза. Със защитата, която разработи Винсънт и която ти прилагаш в действие, сигурно ще им е нужен съвсем слаб тласък. Сигурен съм, че ще получим оправдателна присъда. Но той най-малкото няма да отстъпи от позицията си и ако се стигне до преиграване, просто пак ще започнем отначало. Никога няма да ме осъдят, Мики. Никога.

Отблъснах чинията си настрани. Не можех да ям.

— Стига гатанки, Уолтър. Разкажи ми как се стигна дотам. Разкажи ми от самото начало.

— От самото начало ли?

— От самото начало.

Елиът се засмя на тази мисъл и си наля чаша вино. Един сервитьор се хвърли да поеме тази операция от него, но моят клиент му махна с бутилката в ръка да се отдалечи.

— Това е дълга история, Мики. Искаш ли глътка вино, докато я слушаш?

И наведе гърлото на бутилката над празната ми чаша. Изкушавах се, но поклатих глава.

— Не, Уолтър, не пия.

— Не съм сигурен, че мога да имам доверие на човек, който не пие поне от време на време.

— Аз съм твой адвокат. Можеш да ми имаш доверие.

— Имах доверие и на предишния, а я виж какво се случи с него!

— Не ме заплашвай, Уолтър. Просто ми разкажи историята.

Той отпи голяма глътка и остави чашата си на масата прекалено рязко. После се огледа, за да види дали някой в ресторанта е забелязал. Стори ми се, че всичко това е театър. Всъщност проверяваше дали не ни наблюдават. Обходих своето зрително поле, доколкото можех, без да го правя очевидно. Не видях Бош, нито друг, когото да определя като ченге.

Елиът започна разказа си.

— Когато пристигнеш в Холивуд, няма значение кой си и откъде идваш, стига да носиш едно нещо в джоба си.

— Пари.

— Точно така. Преди двайсет и пет години пристигнах тук и имах пари. Отначало ги вложих в няколко филма, а после и в едно загубено студио, което никой не ебаваше за нищо. И го направих конкурентоспособно. Още пет години и вече няма да приказват за Голямата четворка. А за Голямата петорка. Арчуей ще се нареди до Парамаунт, Уорнърс и останалите.

Не очаквах, че ще се връщаме чак двайсет и пет години назад.

— Добре, Уолтър, всичко това за успеха ти ми е ясно. Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че парите не бяха мои. Когато пристигнах тук, не носех собствените си пари.