Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Нали фамилията ти притежавала фосфатна мина или спедиторска компания във Флорида?

Той кимна.

— Вярно е, но зависи какво разбираш под „фамилия“.

Осени ме със закъснение.

— За мафията ли говориш, Уолтър?

— Говоря за една организация с огромен оборот във Флорида, която се нуждаеше от законен бизнес, за да изпира печалбите си, и подставени лица, които да ръководят видовете бизнес. Аз бях счетоводител. Бях едно от тези подставени лица.

Вече лесно можех да до наредя пъзела. Флорида преди двайсет и пет години. Зенитът на безпрепятствения приток на кокаин и пари.

— Пратиха ме на запад — продължи Елиът. — Имах легенда и куфари, пълни с пари. И обичах киното. Биваше ме да избирам филмите и да ги произвеждам. Поех Арчуей и го превърнах в компания за милиарди долари. И после жена ми…

Изражението му стана тъжно.

— На сутринта след дванайсетата ни годишнина, когато брачният договор тъкмо я беше направил моя съсобственичка, тя ми каза, че ме напускала. Щяла да поиска развод.

Кимнах. Разбирах. Брачният договор даваше на Мици Елиът половината от акциите на Уолтър Елиът в Арчуей Студиос. Само че той беше подставено лице. Акциите му всъщност принадлежаха на организацията, а тя не беше от онези организации, които ще допуснат половината им инвестиции да си излязат през вратата в пола.

— Опитах се да я разубедя. Не искаше да ме чуе. Беше влюбена в онова нацистко копеле и си мислеше, че той ще я защити.

— Организацията е наела убиец.

Почувствах се адски странно да произнеса тези думи. Огледах се и обходих ресторанта с очи.

— Не се предполагаше, че точно тогава ще отида във вилата — каза Елиът. — Съобщиха ми да стоя надалеч, да си осигуря непоклатимо алиби.

— Тогава защо отиде?

Той ме погледна в очите.

— Защото още я обичах. Не знам защо. Желаех я. Бях готов да се боря за нея. Отидох, за да се опитам да го предотвратя, навярно да се превърна в героя, да спася положението и да си я върна. Не знам. Нямах план. Просто не исках да се случи. Затова отидох там… но беше късно. Когато стигнах, и двамата бяха мъртви. Ужасно…

Елиът се взираше в спомена, може би виждаше сцената в спалнята в Малибу. Сведох очи към бялата покривка. Адвокатът никога не очаква клиентът да му каже цялата истина. Части от нея, да. Но никога студената, суровата и абсолютна истина. Трябваше да имам предвид, че продуцентът е пропуснал отделни моменти. Но и онова, което ми беше казал, ми стигаше засега. Идваше ред да поговорим за подкупа.

— И после е дошъл Джери Винсънт — подсказах му.

— Да.

— Разкажи ми за подкупа.

— Няма много за разказване. Фирменият ми адвокат ме свърза с Джери и всичко вървеше нормално. Договорихме се за хонорара и после той дойде при мен, това беше в началото, някъде преди пет месеца, и каза, че към него се обърнал някой, който можел да пробута наш човек за съдебен заседател. Каквото и да се случело, той твърдо щял да държи за оправдателна присъда, но и щял да работи в полза на защитата по време на обсъждането. Щял да е сладкодумец, опитен в убеждаването — а бе изпечен мошеник. Обаче имаше една уловка. Щом задействахме тази схема, трябваше да започнем по график, за да може този човек да попадне като съдебен заседател на моя процес.

— И вие сте приели предложението.

— Да. Това беше преди пет месеца. По онова време нямах някаква сериозна защита. Не бях убил жена си, но шансовете като че ли не бяха на моя страна. Нямахме сребърен куршум… и ме беше страх. Бях невинен, обаче виждах, че ще ме осъдят. Затова приехме предложението.

— Колко?

— Сто хиляди в аванс. Както сам си установил, Джери ги изплати чрез своите хонорари. Разду възнаграждението си, аз му платих и после той плати за съдебния заседател. Ако при обсъждането съдебните заседатели не стигнеха до единодушно решение, щях да дам още сто бона, а за оправдателна присъда щяха да са двеста и петдесет. Джери ми каза, че тези хора го били правили и по-рано.

— Подставен съдебен състав ли имаш предвид?

— Да, така се изрази той.

Помислих си, че от ФБР може да са надушили за предишните машинации и затова да са потърсили Винсънт.

— Джери ли е бил адвокат и в предишните случаи?

— Той не ми каза и аз не съм го питал.

— Някога да ти е споменавал, че ФБР души около твоето дело?

Елиът се отдръпна, сякаш току-що съм казал нещо отвратително.

— Не. Това вярно ли е?

Изглеждаше уплашен.

— Не знам, Уолтър. Просто ти задавам въпроси. Но Джери ти е казал, че ще отложи процеса, нали?