Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Можех да вечерям с Доминик Дън. Дано това тука си струва.

— Определено ще си струва, Уолтър. Защото сега ще престанеш да криеш от мен. Ще ми кажеш цялата истина. Истинската история. Разбираш ли, ако знам каквото знаеш и ти, обвинението няма да успее да ме надиграе. Ще съм наясно какви ходове планира Голанц още преди да ги е направил.

Елиът кимна, сякаш се съгласяваше, че е време да достави стоката.

— Не съм убил жена си, нито нейния нацистки любовник. Повтарям ти го още от първия ден.

Поклатих глава.

— Това не е достатъчно. Казах, че искам цялата история. Искам да знам какво всъщност се е случило, Уолтър. Искам да знам какво става, иначе се разкарвам.

— Не бъди смешен. Никой съдия няма да ти позволи да напуснеш по средата на процеса.

— Готов ли си да заложиш свободата си на тази карта, Уолтър? Ако искам да се избавя от това дело, ще намеря начин да го направя.

Той се поколеба и впери поглед в мен.

— Трябва да внимаваш с онова, което искаш. Може да е опасно.

— Ще рискувам.

— Обаче аз не съм сигурен, че мога.

Наведох се към него.

— Какво значи това, Уолтър? Какво става? Аз съм твой адвокат. Можеш да ми кажеш какво си направил и никой няма да узнае.

Преди да успее да отговори, келнерът донесе бутилка минерална вода от Европа и огромна чиния с лимонови резенчета. Щяха да стигнат за всички в ресторанта. Елиът го изчака да ми напълни чашата и да се отдалечи.

— Става това, че си нает да ме защитаваш пред съдебните заседатели. По мое мнение засега се справяш отлично и подготовката ти за защитната фаза е на най-високо ниво. И всичко това — само за две седмици. Изумително!

— Стига глупости!

Казах го прекалено високо. Елиът се огледа и гневно стрелна с очи една жена на съседна маса, която беше чула възклицанието ми.

— Говори по-тихо. Отношенията между клиент и адвокат трябва да си останат на тази маса.

Погледнах го. Усмихваше се, но знаех, че ми напомня и за нещо, в което вече го бях уверил — че казаното си остава между нас. Дали това предполагаше, че най-после е готов да говори? Изиграх единствения си коз.

— Разкажи ми за подкупа, който е дал Джери Винсънт.

Отначало зърнах в очите му мимолетен шок. Мястото му зае многозначително изражение, сякаш колелцата вътре са се завъртели и е събрал две и две. После ми се стори, че виждам кратък проблясък на съжаление. Щеше ми се до мен да седеше Джули Фарвър. Тя можеше да проникне в мислите му по-добре от мен.

— Това е изключително опасна информация — каза той. — Откъде я получи?

Очевидно не можех да разкрия на клиента си, че съм я получил от полицейски детектив, с когото в момента си сътруднича.

— Да речем, че тя си вървеше с делото, Уолтър. Имам целия архив на Винсънт, включително счетоводните му книги. Не беше трудно да установя, че е пренасочил сто хиляди от твоя аванс към неизвестна трета страна. Заради подкупа ли са го убили?

Стиснал с два пръста изящното столче на чашата си с мартини, Елиът я вдигна и я изпи на един дъх. Кимна на някого над рамото ми. Искаше още една. После ме погледна.

— Спокойно мога да кажа, че до смъртта на Джери Винсънт се стигна по стечение на обстоятелствата.

— Не се ебавам с теб, Уолтър. Трябва да знам — за да защитавам не само теб, но и себе си.

Той остави празната чаша отстрани и след две секунди някой я отнесе. Елиът кимна, сякаш беше съгласен с мен.

— Струва ми се, че ти вече си открил причината за смъртта му. През цялото време беше в делото. Даже ми я спомена.

— Не разбирам. Какво съм ти споменал?

— Той се готвеше да отложи процеса — нетърпеливо отвърна Елиът. — И беше убит, преди да успее да подаде искането.

Опитах се да подредя пъзела, ала не разполагах с достатъчно елементи.

— Не разбирам, Уолтър. Искал е да отложи процеса и затова е бил убит, така ли? Защо?

Клиентът ми се наведе към мен и почти зашепна:

— Добре, ти сам ме попита. Ще ти кажа. Но после недей да обвиняваш мен, когато ти се прииска да не знаеш. Да, имаше подкуп. Той го даде и всичко си беше наред. Насрочиха процеса и само трябваше да се подготвим за него. Трябваше да спазим графика. Без никакво отлагане. Само че той си промени мнението и реши да внесе искане за отлагане.

— Защо?

— Не знам. Струва ми се, смяташе, че може да спечели делото и без подкупа.

Елиът явно не знаеше за телефонните обаждания от ФБР. В противен случай сега беше моментът да го спомене. Очевидният интерес на Бюрото към Винсънт бе напълно основателна причина за отлагане на съдебен процес, за който е бил даден подкуп.