Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Възразих срещу въпроса с аргумента, че е прекалено неясен. Съдията се съгласи. Голанц просто използва други думи и постави въпроса по-конкретно.

— Къде ви заведе господин Елиът, детектив Кайндър?

— Влязохме вътре и направо се качихме по стълбището в спалнята. Той ни каза, че на идване бил направил точно така. Открил телата и се обадил на спешния телефон от апарата до леглото. Операторката го помолила да излезе от къщата и да застане отпред и той го направил.

— Това стори ли ви се необичайно или непоследователно?

— Ами, първо ми се стори странно, че е влязъл и направо се е качил в спалнята, без да огледа първия етаж. Освен това не се съгласуваше с разказа му, когато излязохме навън. Той ни посочи колата на жена си, която беше паркирана на кръглата отбивка отпред, и каза, че така бил разбрал, че не е сама. Попитах го какво има предвид и господин Елиът обясни, че била паркирала отпред, за да можел Йохан Рилц, втората жертва, да използва единственото място в гаража. Били складирали там разни мебели и друг багаж и имало само едно място. Каза, че немецът бил скрил поршето си там и затова жена му трябвало да паркира навън.

— И вие какъв извод си направихте?

— Ами, че ни лъже. Той ни каза, че не бил ходил никъде другаде в къщата, че направо се качил в спалнята. Но ми беше пределно ясно, че е погледнал в гаража и е видял поршето на втората жертва.

Голанц изразително кимна от катедрата, за да подчертае, че Елиът е лъгал. Знаех, че ще мога да го опровергая, когато дойде моят ред да разпитам свидетеля, обаче щях да получа такава възможност едва на другия ден, след като това убеждение е попивало в умовете на съдебните заседатели почти двайсет и четири часа.

— Какво се случи после? — продължи прокурорът.

— Ами, в къщата оставаше да се свърши още много работа. Затова пратих двама души от групата ми да закарат господин Елиът в участъка в Малибу, където можеше да чака на спокойствие.

— Той вече беше ли арестуван?

— Не, аз повторно му обясних, че трябва да разговаряме с него и че ако все още е готов да ни съдейства, ще го отведем в стая за разпити в участъка. Казах му, че ще отида там колкото може по-скоро. И той отново се съгласи.

— Кой го закара?

— Следователите Джошуа и Тоулс, със своята кола.

— Защо не са започнали да го разпитват още с пристигането си в участъка в Малибу?

— Защото исках преди да започнем разговора да знаем повече за него и местопрестъплението. Понякога получаваш само един шанс, даже със свидетел, който е готов да съдейства на следствието.

— Използвахте думата „свидетел“. Господин Елиът не беше ли вече заподозрян?

Това беше игра на котка и мишка с истината. Какъвто и отговор да дадеше Кайндър, всички в съдебната зала разбираха, че са взели Елиът на мушка.

— Е, до известна степен абсолютно всеки е заподозрян — отвърна детективът. — В такава ситуация подозираш всички. Но по онова време аз не знаех много за жертвите, не знаех много за господин Елиът и не знаех точно с какво си имаме работа. Затова все още го смятах по-скоро за изключително важен свидетел. Той беше открил труповете и познаваше жертвите. Можеше да ни помогне.

— И затова сте го пратили в участъка в Малибу, докато вие сте се захванали на работа на местопрестъплението. Какво точно вършехте там?

— Моята работа беше да контролирам документирането на местопрестъплението и събирането на веществени доказателства в къщата. Освен това проверихме телефоните и компютрите, потвърдихме самоличността на замесените страни и ги проучихме.

— И какво открихте?

— Че нито Миди, нито Уолтър Елиът са имали криминално досие, нито законно регистрирано оръжие. Другата жертва, Йохан Рилц, се оказа германски гражданин и също, изглежда, нямаше криминално досие и регистрирано оръжие. Господин Елиът ръководел студио и бил много известен в киноиндустрията.

— Някой от следствената ви група подготви ли заповед за обиск по този случай?

— Да. Действахме изключително предпазливо. Подготвихме няколко заповеди за обиск и ги пратихме на съдия да ги подпише, за да можем да продължим разследването и да се насочваме накъдето се наложи.

— Необичайно ли е да се предприемат такива стъпки?

— Може би. Съдът дава голяма свобода на органите на реда при събиране на веществени доказателства. Но ние решихме да положим малко повече усилия, заради замесените страни. Извадихме заповеди за обиск, въпреки че можеше и да не ни потрябват.

— За какво конкретно се отнасяха тези заповеди?