Майкл Коннелли - Деветте дракона

Изведнъж си спомни с какво внимание и грижа се бяха отнасяли към оръжието и боеприпасите си всички тунелни плъхове. Когато слизаш долу в мрака само с един „Колт“, фенерче и четири резервни пълнителя, проверяваш всичко по два пъти и после още веднъж. Тунелът не е място за пистолетни засечки, влажни боеприпаси и изтощени батерии. Бош и другарите му надписваха и пазеха пълнителите си така, както другите войници — цигарите и списанията си „Плейбой“.

Хари внимателно се втренчи в надписа. Който и да беше, този ДФИ трябваше да е бил ефрейтор от 27-ми пехотен полк. Което означаваше, че може да е бил тунелен плъх. Детективът се зачуди дали оръжието, което държи в ръка, е останало в някой тунел в Железния триъгълник 7 7 Район в Южен Виетнам, партизански бастион по време на Виетнамската война — Б.пр. и е било взето от студената мъртва длан на ДФИ.

— Пристигнахме — съобщи Сун.

Хари вдигна поглед. Китаецът беше спрял по средата на улицата. Зад тях не идваха други коли. Той посочи през предния прозорец един от жилищните блокове, толкова висок, че Бош трябваше да се наведе под сенника, за да види покрива. На всеки етаж имаше открити външни коридори, от които се влизаше в около триста апартамента. Почти навсякъде по перилата висеше пране, което превръщаше сивата фасада в пъстра мозайка, отличаваща я от еднотипните сгради от двете страни. Над тунела в средата, през който се влизаше в блока, имаше многоезичен надпис, съобщаващ нелепото име на сградата: Маями Бийч Гардън Истейтс.

— Адресът е на шестия етаж — прибави бодигардът, след като се консултира с регистрационния формуляр от Чункин Маншънс.

— Паркирай и ще се качим.

Сун кимна и подмина блока. На следващото кръстовище направи обратен завой и спря до тротоара пред детска площадка, заобиколена от триметрова ограда и пълна с деца и майки. Бош знаеше, че паркира там, за да не откраднат или ограбят мерцедеса, докато ги няма.

Двете странични стени на тунела бяха покрити с пощенски кутии, повечето с разбити ключалки и надраскани с графити. Стигнаха до няколко асансьора, пред които чакаха две жени, хванали за ръка малки деца. Те не обърнаха никакво внимание на Сун и Бош.

На малко гише седеше охранител, който дори не вдигна поглед от вестника си.

Двамата последваха жените в асансьора. Едната от тях пъхна ключ в ключалката в долния край на контролното табло и натисна два бутона. Преди да извади ключа, Сун бързо протегна ръка и натисна бутона за шестия етаж.

Шестият етаж беше първата спирка на асансьора. Сун и Бош се насочиха към третата врата отляво. Детективът забеляза, че до парапета пред вратата на съседния апартамент има малък олтар с кутия за горене на жертвоприношения за гладните духове, от която все още се вдигаше дим. Вонеше на изгоряла пластмаса.

Хари застана отдясно на вратата, пред която спря китаецът. Той пъхна ръка под сакото си и стисна ръкохватката на пистолета, но не го извади. В същото време усети, че раната му отново се отваря от рязкото движение. Пак щеше да започне да кърви.

Сун го погледна и Бош кимна в знак, че е готов. Бодигардът почука на вратата и зачака.

Никой не отговори.

Китаецът почука повторно. Този път по-силно.

Отново зачакаха. Бош хвърли поглед към мерцедеса оттатък площадката и видя, че засега е невредим.

Отвътре не се чуваше нито звук.

Накрая Сун отстъпи от вратата.

— Какво ще правим?

Хари се озърна към димящата кутия на десетина метра от тях.

— В съседния апартамент има някой. Да идем да попитаме дали не са виждали тоя тип наоколо.

Сун тръгна пръв и почука на следващата врата.

Този път им отвориха и навън надникна дребна шейсетинагодишна женица. Сун й кимна, усмихна се и заговори на китайски. Тя скоро се поотпусна и открехна вратата малко по-широко. Бодигардът продължи да говори. Накрая жената отвори вратата докрай и се отдръпна, за да ги пусне да влязат.

Докато Бош прекрачваше прага, Сун му прошепна:

— Петстотин хонконгски долара. Обещах й.

— Няма проблем.

Озоваха се в малък двустаен апартамент. Оскъдно мебелираната предна стая служеше за кухня, трапезария и дневна. Миришеше на врящо олио. Хари измъкна пет стодоларови банкноти от пачката си, без да я вади от джоба си, и ги пъхна под купичка сол на кухненската маса. После придърпа един от столовете и седна.

Сун и старицата останаха прави. Бодигардът продължи да говори на китайски и посочи Бош, който кимна и се усмихна, сякаш е разбрал всичко.