Майкл Коннелли - Деветте дракона

След три минути Сун прекъсна разговора, за да обобщи резултата.

— Тя се казва Фон-и Май и живее тук сама. Не била Виждала Пън Чинцай от вчера сутринта. Той живее в съседния апартамент заедно с майка си и по-малката си сестра. И тях не била виждала. Но ги чула привечер. През стената.

На каква възраст е Пън Чинцай?

Сун преведе въпроса, а после и отговора.

— Според нея на осемнайсет. Вече не ходел на училище.

— Как се казва сестра му?

Поредната размяна на реплики, след което Сун съобщи, че името на сестрата било Хъ. Само че не го произнесе по същия начин като дъщерята на Хари.

Бош обмисли цялата информация, преди да зададе следващия си въпрос.

— Сигурна ли е, че го е видяла вчера? В събота сутринта? Какво е правил?

Докато чакаше превода, той внимателно наблюдаваше жената. Отначало тя беше гледала Сун в лицето, но при последните отговори очите й шареха.

— Сигурна е — потвърди бодигардът. — Вчера сутринта чула шум пред вратата си и когато отворила, Пън бил там и горял жертвоприношение. Използвал нейния олтар.

Бош кимна, ала знаеше, че старицата или пропуска нещо, или направо лъже.

— Какво е изгорил?

Сун преведе въпроса. Докато отговаряше, тя гледаше настрани.

— Каза, че изгорил банкноти.

Хари се изправи и се насочи към вратата. Навън обърна кутията и изсипа съдържанието й. Беше по-малка от стандартна кофа за вода. По пода на коридора се пръсна димяща черна пепел. Фон-и Мий трябваше да е изгорила жертвоприношение през последния един час. Той взе една димяща пръчици от олтара и разбърка тлеещите останки. Имаше няколко късчета недогорял картон, но иначе почти всичко бе пепел. Бош продължи търсенето си и скоро откри парче стопена пластмаса, черно и безформено. Опита се да го извади, ала беше прекалено горещо.

Детективът се върна обратно в апартамента.

— Питай я кога за последен път е използвала олтара и какво е изгорила.

Сун му преведе отговора.

— Използвала го тази сутрин. И тя изгорила банкноти.

Бош стоеше прав.

— Питай я защо лъже.

Сун се поколеба.

— Питай я.

Китаецът зададе въпроса и жената отрече. Хари кимна, когато чу отговора й, после се приближи до масата, повдигна паничката сол и прибра петте банкноти в джоба си.

— Кажи й, че не плащаме за лъжи, но че ще й дам две хиляди за истината.

След като Сун й преведе думите му, старицата възрази, но поведението на бодигарда се промени и той гневно й излая нещо. Фон-и Май явно се уплаши, сключи ръце, сякаш го молеше за прошка, и отиде в другата стая.

— Какво й каза? — попита Бош.

— Че трябва да ни разкрие истината, иначе ще си изгуби жилището.

Хари повдигна вежди. Сун определено беше преувеличил.

— Тя си мисли, че съм полицай, а ти си ми началник — прибави той.

— Откъде й е хрумнало? — изненада се Бош.

Преди Сун да успее да отговори, жената се върна с картонена кутийка в ръце. Тя отиде направо при детектива, подаде му я, после се поклони и заотстъпва назад. Хари я отвори и видя вътре разтопени останки от изгорен телефон.

Докато Фон-и Май обясняваше нещо на китаеца, Бош извади собствения си мобилен телефон и го сравни с изгорения. Въпреки лошото му състояние, беше ясно, че апаратът, който старицата е извадила от кутията за жертвоприношения, е същият като неговия.

— Казва, че Пън изгорил ето това — преведе Сун. — Разнасяла се воня, която щяла да е неприятна за духовете, затова го извадила.

— На дъщеря ми е.

— Сигурен ли си?

— Аз й го купих. Сигурен съм.

Бош отвори собствения си телефон, влезе в папката със снимките и започна да ги преглежда. Накрая намери една нейна фотография в ученическа униформа.

— Покажи й я. Разбери дали я е виждала с Пън.

Сун показа дисплея на жената и й зададе въпроса.

Тя поклати глава и отговори, като сключи молитвено ръце, за да подчертае, че сега казва истината. Хари нямаше нужда от превод. Той се изправи и извади парите си. След като остави две хиляди хонконгски долара на масата — по-малко от триста щатски, — детективът се насочи към вратата.

— Да вървим.

Отново почукаха на вратата на Пън, ала не получиха отговор. Бош приклекна, за да развърже и пак да завърже обувката си. Докато го правеше, проучи ключалката.

— Какво ще правим? — след като се изправи, го попита Сун.

— Имам шперцове. Мога да отворя вратата.

Въпреки тъмните очила, Хари видя, че на лицето на китаеца се изписва неохота.

— Дъщеря ми може да е вътре. А ако не е, може да има нещо, което да ни подскаже къде е. Застани зад мен и ме прикривай. Ще отключа за по-малко от минута.