Майкл Коннелли - Деветте дракона

До компютърната мишка лежеше кутийка от кост, която му напомни за ръкохватката на ножа от куфара на Чан. В такова нещо човек държеше важни неща, например пари. Той я отвори и установи, че съдържа само нефритена фигурка на маймунките „Не знам, не чух, не видях“ 6 6 Оригиналното значение на маймунките всъщност е „Не познавам злото, не чувам злото, не виждам злото“ — Б.р. , нанизана на червена връвчица. Бош я извади и я повдигна към очите си, за да я разгледа. Дълга не повече от пет сантиметра, тя завършваше със сребърна халка за закачане.

— Готов ли си?

Детективът се обърна. Елинор стоеше на прага.

— Да. Какво е това, обеца ли?

Тя се приближи да погледне връвчицата с фигурката.

— Не, хлапетиите закачват такива неща на джиесемите си. Продават ги на пазара за нефрит в Коулун. Адски много хора имат еднакви телефони, затова се опитват да им придадат по-различен вид.

Бош кимна и остави фигурката обратно в костената кутийка.

— Скъпи ли са?

— Не, този е от евтиния нефрит. Струват по около един щатски долар и те постоянно си ги сменят. Да вървим.

Хари за последен път плъзна поглед по стаята на дъщеря си и на излизане вдигна една възглавница и сгънато одеяло от леглото. Елинор се озърна назад и видя какво е взел.

— Може да е уморена и да иска да поспи — поясни той.

Напуснаха апартамента и в асансьора Бош пъхна одеялото и възглавницата под едната си мишница и раницата на дъщеря си под другата. Възглавницата ухаеше на шампоана на Мади.

— Взе ли паспортите? — попита детективът.

— Взех ги — потвърди Елинор.

— Може ли да те питам нещо?

— Какво?

Той се престори, че разглежда декоративните понита върху одеялото, което държеше.

— Доколко имаш доверие на Сун И? Не съм сигурен, че трябва да ни придружава, след като вземем оръжието.

— Нали ти казах, не се тревожи за него — без колебание заяви бившата му съпруга. — Доверявам му се напълно и той ще остане с нас. Ще остане с мен.

Бош кимна. Елинор погледна нагоре към дигиталния дисплей, който показваше етажите.

— Имам му абсолютно доверие — прибави тя. — Мади също.

— Откъде Мади изобщо…

Хари млъкна. Изведнъж проумя какво иска да каже Елинор. Че Сун е мъжът, за когото му е разказвала дъщеря му. Елинор имаше връзка с него.

— Разбра ли сега? — попита го тя.

— Да, разбрах. Но сигурна ли си, че Маделин му има доверие?

— Сигурна съм. Ако ти е казвала обратното, просто се е опитвала да спечели съчувствието ти. Тя е момиче, Хари. Може да манипулира хората. Да, животът й беше донякъде… смутен от връзката ми със Сун И. Обаче той проявява към нея само топлота и уважение. Тя ще го преодолее. След като я открием, искам да кажа.

Сун И ги чакаше с колата на кръглата отбивка пред блока. Хари и Елинор оставиха раниците в багажника, но Бош взе възглавницата и одеялото със себе си на задната седалка. Сун потегли и те изминаха останалия път по „Стъбс Роуд“ до Хепи Вали и оттам до Уан Цай.

Бош се мъчеше да забрави разговора в асансьора. В момента това нямаше значение, защото не му помагаше да върне дъщеря си. Ала не можеше и да се абстрахира от чувствата си. В Лос Анджелис Мади му беше казала, че Елинор има връзка. След развода им той също бе имал връзки. Само че сблъсъкът с действителността тук в Хонконг му идваше твърде много. Возеше се в една кола с жената, която продължаваше да обича, и с новия мъж в живота й. Това не се приемаше толкова лесно.

Седнал зад Елинор, Хари погледна над облегалката Сун и се замисли за стоическото му поведение. Сега този човек не беше бодигард. Той имаше да губи много повече. И следователно можеше да го използва. Щом Мади му имаше доверие, същото се отнасяше за Бош. Щеше да загърби останалото.

Сякаш усетил впития в него поглед, Сун се обърна към детектива. Въпреки тъмните очила, които скриваха очите му, Бош видя, че китаецът е наясно със ситуацията и знае, че вече няма тайни.

Хари кимна. Това не беше знак за одобрение. Просто безмълвно му казваше, че разбира. Тримата бяха заедно в тази история.

Уан Цай никога не заспиваше. В този квартал можеше да се случи всичко и можеше да се купи всичко, естествено на съответната цена. Абсолютно всичко. Бош знаеше, че ако иска, може да получи и лазерен мерник заедно с оръжието, което щяха да изберат. Навярно можеше да намери и наемен убиец. Да не говорим за дреболии като дрога и жени, които можеше да си осигури в стриптийз баровете и музикалните клубове по Локърт Роуд.