Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Обикновено свети, но сигурно я спират няколко часа преди съмване, за да пестят ток. В момента са изключени много такива реклами.

Тя отпусна бинокъла и си погледна часовника.

— Ще можем да я видим след петнайсетина минути.

Хари взе бинокъла от ръката й и продължи да търси въртящата се дума.

— Имам чувството, че губя много време.

— Не се тревожи. Слънцето скоро ще изгрее.

След като усилията му не се увенчаха с успех, детективът неохотно се предаде и през следващите десет минути просто гледа как светлината пълзи по планинската грамада и се спуска към подножието й.

Изгревът окъпа града в сивкави и розови багри. В пристанището вече плаваха фериботи и кораби, чиито пътища се пресичаха в своеобразна естествена хореография. Ниска мъгла обгръщаше небостъргачите в Централния квартал, Уан Цай и Коулун. Замириса на дим.

— Мирише като Лос Анджелис след безредиците — отбеляза Бош. — Сякаш градът е обхванат от пожар.

— В известен смисъл е така — отвърна Елинор. — В момента тече Юе Лан.

— Какво е това?

— Фестивалът на гладния дух. Започна миналата седмица. Според китайския календар, на четиринайсетия ден на седмия лунен месец адските порти се отварят и всички зли духове излизат на света. Вярващите горят жертвоприношения, за да умилостивят предците си и да отблъснат злите духове.

— Какви жертвоприношения?

— Главно банкноти и модели от папие-маше на различни неща, от плазмени екрани до къщи и коли. Неща, които уж са нужни на духовете в отвъдното. Понякога хората горят и истински предмети.

Тя се засмя.

— Веднъж видях един да гори климатик. Предполагам, че е искал да прати климатик на някой свой праотец в ада.

Бош си спомни, че е чувал от дъщеря си за фестивала. Според нея някой дори изгорил цял автомобил.

Той погледна надолу към града и разбра, че онова, което е взел за утринна омара, всъщност е дим от огньовете, надвиснали над улиците като самите духове.

— Явно много хора вярват в тия неща.

— Така е.

Хари насочи поглед към Коулун и вдигна бинокъла към очите си. Слънчевите лъчи най-после огряха сградите край пристанището. Без да изпуска футболната врата на покрива на Банк ъв Чайна от полезрението си, накрая той успя да открие рекламата на Канон, монтирана на покрива на небостъргач от стъкло и алуминий, хвърлящ ярки отблясъци във всички посоки.

— Виждам рекламата — съобщи детективът, без да се обръща към Елинор.

Предположи, че сградата е около дванайсететажна. Желязната рамка на покрива увеличаваше височината му поне с още един етаж. Той огледа района наоколо с надеждата да забележи нещо друго, ала нищо не привлече вниманието му.

— Дай да погледна и аз — каза бившата му жена.

Бош й подаде бинокъла и тя бързо намери въртящата се дума.

— Ето я. Виждам и че хотел „Пенинсюла“ е от отсрещната страна на улицата, на две преки от там. Това е една от сградите с хеликоптерни площадки.

Хари проследи погледа й оттатък пристанището. Трябваше му известно време, докато открие билборда, вече изцяло огряван от слънцето. Усети как мудността, резултат от дългия полет, започваше да се разсейва, прогонена от нахлулия във вените му адреналин.

До сградата с рекламата минаваше широк път, навлизащ на север в Коулун.

— Коя е оная улица? — попита Бош.

Елинор продължаваше да наблюдава града с бинокъла.

— Трябва да е „Нейтън Роуд“, важна артерия, която свързва пристанището с Новите територии в посока север-юг.

— Там ли са триадите?

— Определено.

Бош отново погледна към „Нейтън Роуд“ и Коулун.

— Деветте дракона — прошепна той.

— Моля?

— Казах, че Мади е там.

Бош и дъщеря му обикновено се качваха на Върха с въжената железница, която му напомняше за модерна и многократно уголемена версия на „Ейнджълс Флайт“ 5 5 Стара въжена железница в центъра на Лос Анджелис — Б.пр. в Лос Анджелис. Мади обичаше да посещава малкия парк при сградата на съда в подножието й, където закачваше тибетско молитвено знаменце. Пъстрите флагчета често висяха като съхнещо пране на простор из парка. Тя беше казвала на баща си, че предпочита закачването на знаменце пред паленето на свещ в черква, защото флагчето е на открито и вятърът разнася неговото послание.

Сега нямаше време за знаменца. Тримата се върнаха в мерцедеса на Сун и се спуснаха по планината към Уан Цай. По пътя Бош се сети, че един от възможните маршрути минава покрай блока на Елинор и Мади.