Майкл Коннелли - Падане

— Добре, тогава да прескочим въведението. Защо хвърлихте Джордж Ървинг от балкона на хотела?

На лицето на Макуилън заигра тънка усмивка.

— Преди да проведем този разговор, искам някои гаранции.

— Какви гаранции?

— Че няма да има обвинения за оръжието. Нито за някои от дребните неща, за които ще ви кажа.

Бош поклати глава.

— Казахте, че знаете правилата на играта. В такъв случай сте наясно, че не мога да сключвам подобни сделки. Това е работа на прокуратурата. Мога да им кажа, че сте сътрудничили. Мога дори да ги помоля да не ви натискат. Но не мога да сключвам сделки и мисля, че го знаете.

— Вижте, вие сте тук, защото искате да разберете какво се е случило с Джордж Ървинг. Аз мога да ви кажа. И ще ви кажа, но не и без тези условия.

— Имате предвид пистолета и дребните неща, каквито и да са те.

— Точно така, само някои глупости, които се случиха между другото.

Бош не разбираше смисъла на всичко това. Ако Макуилън признаеше, че е убил Джордж Ървинг, обвиненията за неща като носене на скрито оръжие щяха да бъдат второстепенни и без значение. Фактът, че беше загрижен за тях, говореше, че ще отрече да е виновен с каквото и да било за смъртта на Ървинг.

Това поставяше въпроса кой кого разиграва и Бош трябваше да е сигурен, че е отгоре.

— Мога да обещая единствено, че ще се застъпя за вас — каза той. — Разказвате ми какво е станало в неделя през нощта и ако е вярно, ще си затворя очите за дребните неща. Това е най-доброто, което мога да направя в момента.

— Май ще трябва да повярвам на думата ви.

— Имате думата ми. Може ли да започваме?

— Вече започнахме. И отговорът ми е, че не съм хвърлял Джордж Ървинг от балкона на „Шато Мармон“. Той сам се хвърли.

Бош се облегна назад и забарабани по масата.

— Стига, Макуилън, нима очаквате да ви повярвам? Кой изобщо би ви повярвал?

— Не очаквам нищо от вас. Просто ви казвам, че не съм го направил. Цялата ви версия е погрешна. Имате някакви предубедени идеи, вероятно примесени с малко косвени доказателства, свързвате всичко и стигате до извода, че аз съм го убил. Само че не съм го направил и не можете да докажете, че не е така.

— По-добре се надявайте наистина да не мога да го докажа.

— Не, надеждата няма нищо общо в случая. Аз знам, че не можете да го докажете, защото не съм го направил.

— Да започнем отначало. Мразите Ървин Ървинг заради онова, което ви причини преди двайсет и пет години. Изкара ви на пангара, съсипа кариерата ви, ако не и живота ви.

— Омразата е трудна дума. Вярно, мразех го, но това отдавна е минало.

— Ами неделната нощ? Тогава мразехте ли го?

— Изобщо не съм си помислял за него.

— Правилно. Мислели сте за сина му Джордж. За човека, който този път се опитва да ви отнеме работата. Мразехте ли Джордж в неделя през нощта?

Макуилън поклати глава.

— Няма да отговоря на този въпрос. Не съм длъжен. Но независимо какво съм изпитвал към него, не съм го убил. Той сам го направи.

— Защо сте толкова сигурен?

— Защото ми каза, че ще го направи.

Бош беше готов едва ли не за всичко, но не и за това.

— Той ви го е казал?

— Точно така.

— Кога го направи?

— В неделя през нощта. В стаята. Затова беше отишъл там. Каза, че смята да скочи. Излязох, преди да го е направил.

Бош замълча за момент — даваше си сметка, че Макуилън е имал няколко дни да се подготви за този момент. Можеше да измисли завързана история, която да обясни всички факти. Но в папката на масата оставаше една важна улика — снимката на раната върху лопатката на Джордж Ървинг. Тя променяше играта. Макуилън нямаше да може да я обясни.

— Разкажете ми историята и как се е стигнало до разговора ви с Джордж Ървинг. И не пропускайте нищо. Искам подробности.

Макуилън пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Осъзнаваш ли какъв риск поемам като говоря с теб? Не знам с какво си мислиш, че разполагате. Мога да ти кажа самата истина, а ти да я преиначиш и да я използваш, за да ме прецакаш. А аз дори нямам адвокат до себе си.

— Решението си е твое, Марк. Ако искаш да говориш, говори. Ако искаш адвокат, ще ти го осигурим и дотук с приказките. Всичко приключва и играем по този начин. Бил си ченге и си достатъчно умен да знаеш как стоят нещата. Знаеш, че има един-единствен начин да излезеш оттук и да се прибереш у дома тази вечер. Като говориш.

Бош направи жест, сякаш му предаваше възможността за избор. Макуилън кимна. Знаеше, че няма да има друга възможност. Адвокатът би му казал да си мълчи и да остави полицията да се трепе в съда. Никога не им давай нещо, с което вече не разполагат. Добър съвет, но невинаги. Някои неща трябваше да се кажат.